Вярва се още, че слънцето се къпе в реките и езерата и водите им стават лековити. В миналото стари и млади гледали да се изкъпят по изгрев в близката река или да се отъркалят в росата за здраве. Имало и вълшебни изворчета, които избликвали само на Еньовден и водите им целели всякакви болести. Старите етнографи съобщават, че са били свидетели на подобни явления, макар и да звучат невероятно за съвременния човек. Денят е важен и за иманярите: в навечерието му заровеното в земята злато, символичен еквивалент на слънцето, излъчва особен син пламък и така тайната му се разкрива на късметлиите.

На Еньовден също се гадае за любов и брак. В различни части на страната момите използват различни техники, за да научат за кого ще се задомят. Някъде замесват солена питка от откраднато брашно, слагат под възглавницата си залък от нея и чакат да видят кой ще се появи в съня им. Другаде оставят на покрива огледало: момъкът, който им го донесе насън, е бъдещият жених. Популярно е също напяването на китки: в нощта срещу празника с обредни песни и хорà момите наливат вода в нов бакър и я отнасят в дома на една от тях. Там всяка поставя китката си, белязана с особен нишан (белег) и на заранта с обредни наричания се разкрива какъв съпруг ще ѝ се падне. На много места се изпълнява и обичаят Еньова буля, при който малко момиче се облича като булка и момите обикалят с него селото и нивите.