Увеличаването на производителността в реалния сектор ще помогне на държави в процес на преход, като България, да се справят с последиците от демографската криза. Това заяви главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Дорте Домланд, която представи в София доклад на международната финансова институция на тема „Производителността в България – тенденции и възможности“.
За България, както и при повечето държави от ЕС, важи правилото, че преди и след икономическата криза от 2009-та, развитието е коренно различно.
Прогресът на страната до кризата се дължи на решителните макроикономически реформи, старта на преговорите през 2000г. за членство в ЕС, ниските данъци и относително висококвалифицираната работна сила. За подобно развитие благоприятства и наличието на свободен капитал в глобалната икономика.
През предкризисните години между 2000 г. и 2008 г. БВП на България нараства с около 9,1 процента годишно благодарение на чуждестранните инвестиции. Производителността на българските фирми обаче не нараства със същия темп. Инвестициите са насочени основно в трудоемките сфери – текстилна промишленост и строителство. Високоспециализираните сектори като финанси и ИКТ бележат бърз ръст на производителността, но имат слаб принос към БВП, защото в тях е заета малка част от работната сила. След световния финансов колапс и последвалата криза в еврозоната, инвестициите в българската икономика драстично намаляват и увеличаването на производителността става все по-важно за ръста й. По данни на Евростат, между 2008-ма и 2013-а БВП на страната нараства едва с 1,2 процента, при положение че средната стойност за ЕС е около 1,6 на сто. Загубени са и около 400 хил. работни места. А това довежда до увеличаване на производителността на труда до 3,3 процента годишно, което е над средната за региона стойност от 2,6 процента. Въпреки това производителността на промишлеността като цяло е ниска – около 1 процент, при около 1,3 процента в останалите европейски държави.
Дорте Домланд дава следните препоръки към България:
Стабилността на макроикономическо ниво е много важна, но не е достатъчна за ръст на икономиката. България трябва да се постарае да увеличи производителността, за да можа в дългосрочен план да подобри икономическите си показатели. В момента като високо производителен се очертава секторът на услугите. Тук ръстът на производителността на труда е даже по-висок, отколкото в останалите страни от ЕС. Има три насоки, които могат да доведат до ръст на БВП. На първо място това е човешкият капитал, където от една страна трябва да се положат усилия за повишаване на качеството на образованието, а от друга – да се подготвят подходящите за икономиката специалисти. На второ място, необходимо е да се повиши броят на иновативните фирми, да се инвестира в инфраструктура и свързаност с останалата част от света. На трето, но не и на последно място, трябва да се повиши свързаността с икономиката.
Атина ще модернизира гръцката армия до 2030 г. Министърът на отбраната на Гърция Никос Дендиас представи пред партиите в парламента плана за промени в армията. Реформите ще обхванат и трите рода войски. До 2030 г. ще бъдат закрити 33..
Младежкият център “Захари Стоянов” в Добрич организира фолклорна среща на общностите по повод Международния ден на толерантността. Целта на събитието, което ще се проведе от днес до 17 ноември т.г., е да образова и вдъхнови участниците да..
В петък, 15 ноември, с усилване на вятъра от северозапад, облачността ще започне да се разкъсва и намалява, след обяд в северозападните райони до предимно слънчево време. Облачно, на отделни места със слаби превалявания от дъжд, ще се задържи..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..