Резултатите от проведения в Гърция референдум са вече известни. Еуфоричните демонстрации на победителите, които заляха Гърция в нощта след референдума, вече отминаха и настъпи време за размисъл, а всеки размисъл за гръцкото „не” на кредиторите, поражда в Европа и региона повече неизвестни, отколкото известни. Тепърва предстои да видим ще продължат ли и на каква основа преговорите на Атина с кредиторите, ще остане ли Гърция в еврозоната и как зоната ще се справи със станалото.
Независимо от възможните отговори, изглежда поне в средносрочна перспектива Гърция ще преживее много труден период, а труден период в една от страните членки на ЕС предполага трудности и за останалите. Още часове след референдума например котировките на еврото паднаха с 1,5%, което автоматично означава обезценяване и на прикрепения към него български лев. До кога ще продължи този процес и до къде ще стигне?
Гърция е една от водещите държави в Югоизточна Европа и труден период в нея вещае трудности и за останалите държави в региона. С особена сила това важи за онези от тях, които не членуват в ЕС и за които Гърция би трябвало да е нещо като „пътеводна звезда” в евроинтеграцията.
Възникващите проблеми обаче са не само икономически, а и политически. Как станалото в Гърция ще се отрази на идеите за разширяване на еврозоната. Особено актуален този въпрос е за България, чието правителство само преди дни създаде координационен комитет за подготовка на присъединяването? Няма ли победата на Сириза да засили позициите на нейни почитатели в Европа и региона? Смазващата победа на референдума в Гърция е прецедент, който може да се окаже изкушителен и в други държави. Партии с претенции за близост с идеите на Сириза има и в България, а някои експерти дори нарекоха явлението Сириза „вирус”, който вече проличава в българската политика около призивите за неизпълнение на задължения в енергетиката и във финансовия сектор. Не на последно място, няма ли високата ангажираност на ЕС с проблемите с Гърция да отклони вниманието и енергията на съюза от решаването на насъщни проблеми на останалите страни членки, за каквато опасност официални български представители вече алармираха?
В първото телевизионно изявление след референдума Алексис Ципрас заяви, че иска преговорите с кредиторите да се подновят веднага и на масата да има предложение за опрощаване на дълг. Явиха се и първи потвърждения на прогнозите за правителствени промени в Атина. Оставка подаде финансовият министър Янис Варуфакис, а това е признак за сериозни промени в преговорните позиции на Гърция. Ситуацията е изключително сериозна и предполага заемане на ангажирани държавнически позиции по въпросите, които диктува. В случая на България такава ангажираност е неизбежна най-малкото поради факта, че в по-голямата си част кредиторите на Гърция са и нейни кредитори. Същевременно, позициите на София трябва да са координирани и с тези на ЕС. Тежките разговори по темата започват след часове, на високо и най-високо равнище, и вероятно ще доминират не само следващите дни, но и седмици.
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и низините, временно видимостта ще е намалена. Максималните температури ще са от 7° до 11°, в столицата..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св. Кирил и Методий" в Париж и "Надежда" в градовете Сен Назер и Рен. Доц. Спас Ташев от БАН ще ни каже..
В доклад до служебния премиер Димитър Главчев, Министерството на вътрешните работи изтъква, че причина за ескалацията на протеста пред Народния театър “Иван Вазов” са действията на директора на театъра Васил Василев, които не са били съгласувани с..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св...
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили..