За първи път българка проби в Английската висша лига! Това е красивата и талантлива Евдокия Попадинова, или Ева, родена през 1996 г. в гр. Хаджидимово, Благоевградско, голмайсторка в благоевградския отбор „Спортика”, записала голове и на сметката на националния отбор, както и на този на Националната спортна академия. Подписаният от нея договор с английския отбор „Бристол Академи” е вече факт. „Не отивам във Великобритания, за да седя на резервната скамейка. Отивам там, за да докажа какво мога. Имам високи цели и ме очаква много работа”, категорична е събеседничката ни. Колко дълъг е за футболистката пътят от Хаджидимово до Бристол?

Често й задават въпроса, защо е избрала именно футбола, тъй като това е мъжки спорт. Но всъщност той навлиза в живота й съвсем спонтанно. Запалва я баща й, който е треньор. Още като дете Евдокия предпочита да прекарва свободното си време с момчетата и да рита топка, а на 11-12 години се записва на тренировки по футбол. В началото баща й не е очарован, тъй като през онези години в България все още никой не говори за женски футбол, но, в крайна сметка, приема, тъй като осъзнава, че момичето има големи заложби. Именно той се оказва силна опора за Евдокия в най-тежкия момент в живота й, както сама го определя спортистката, когато претърпяна контузия я изхвърля от стадиона за 7 безкрайно дълги месеца. Това е и период на силни колебания. Евдокия е на път да се откаже от футбола. Но баща й я убеждава да продължи, защото вярва, че тя ще има шанс да се докаже. Днес футболистката е убедена, че контузията я е направила по-силна, и физически, и психически. Дали ориентацията на Евдокия към футбола означава, че в живота е мъжкарана?

Не бих казала, че в живота съм мъжкарана. Мъжко момиче – да, но мъжкарана не съм. Аз държа да бъда женствена. Но когато съм на терена, там всичко се преобръща: там трябва да се държа като мъжко момиче и да не се отказвам. Този спорт е свързан с много болка, и ако започна да се държа като момиче, няма как да ми се получат нещата.

Всеки футболист мечтае за световна кариера. Лесно ли е обаче за една чужденка да направи пробив в Английската лига? Ето какво споделя Ева:

Изобщо не е лесно, особено когато става дума за България. Тук нещата не се развиват много добре в женския футбол, затова е трудно да се направи трансфер. Още преди година бившият ми треньор Емил Кърцелски, който вече работи в Англия, се опита да ми уреди пробив. Трудно е, защото трябва да докажеш, че си наистина талантлив. Когато отидох там, въобще не мислех, че ще ме харесат. Но след втората тренировка треньорът ми каза да остана.

Красавицата, която вече е имала време да се огледа на новото място и да се запознае с английските си съотборнички, е очарована от топлия им прием. Помагат ми и нито веднъж не са ме накарали да се почувствам не на мястото си в този отбор, споделя Ева. Въодушевена е и от високото ниво на англичанките, което за нея означава възможност за развитие, от базата и условията за възстановяване, които се осигуряват на спортистите. В България, за съжаление, нещата са много по-различни:

В България треньорите се опитват да вдигнат нивото, но средствата не са достатъчни. Когато имаме мач в друг град например, самите треньори търсят спонсори, за да покрият разходите за участието ни, разказва Ева. – Мога само да похваля треньорите, защото всеки от тях се опитва да помага с каквото може, за да ни осигурят екипи, лагери в чужбина. Не е лесно. Надявам се женският футбол в България да се развие, защото имаме много талантливи момичета, заключава Евдокия Попадинова.

Снимка: личен архив