Тези дни софийските улици отново са огласени от скандиранията на протестиращи. Този път те далеч не са толкова много, както преди две години, когато хиляди хора се събираха всяка вечер в центъра на столицата срещу олигархичните зависимости в България. Две години по-късно отново се заговори за прокарване на олигархични интереси в съдебната система. А както се оказа и след "историческия" по думите на политиците компромис от четвъртък, най-едрите препъни камъни остават неразчистени.
Цената на компромиса е висока. Съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев неслучайно заговори за предсрочни избори в случай, че не беше постигнато разбирателство. Според един стар журналистически лаф, телеграфният стълб представлява добре редактиран бор. Нещо подобно се случи и с шумно прокламираната както у нас, така и в Брюксел съдебна реформа в България. От първоначалния й вид остана само грубото скеле. Най-важната промяна, явното гласуване на решенията във ВСС, падна жертва на "изумителния успех" на компромиса, постигнат в 12 без 5. Тайният вот се запазва, а с това и съмненията, че магистратите гласуват под диктат от вън. Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Така разочарованието от редакцията на реформата разбираемо е голямо. Едва ли промените в Конституцията ще намалят броя на хората, които не вярват в независимостта на съда. А те са над 90% от българите.
Но всъщност основният и най-остър препъни камък е от съвсем друго естество. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото 45 години просто не е съществувала. Поколения наред съдебните дела се решаваха от Партията. От десети ноември са минали едва 25 години – очевидно прекалено кратко време, за да се появи вътрешната потребност в съдебната система да се посегне на политически и икономически силните на деня. А точно това очаква Брюксел от правителството в София.
През настоящата 2025 година емблематичната нова сграда на Българското национално радио, на ул. "Драган Цанков" № 4, има юбилей – 55 години от първата ѝ копка. На 17 август 1970 г. е започнал строежът на уникалното по рода си здание, дело на прочутия..
В Скопие поругаха българския трикольор. Лентите бяха откъснати от венците, положени пред гроба на българския революционер и борец за свободата на географската област Македония Гоце Делчев. Посегателството е извършено в двора на манастирчето "Свети Спас"..
Тази вечер фасадата на Националния дворец на културата в София ще бъде осветена в синьо в знак на солидарност с болните от пулмонална хипертония. Към световната инициативата, която насочва погледа към това тежко и често трудно диагностицирано..
"Азбука на бирата" е първото заглавие, което измислих преди 15 години, когато започнах да събирам своите бирени истории – пише в предговора на новата си..
В брой 50 на предаването ви предлагаме: Разговор за новия документален филм „По следите на българите американци преди и сега", обединил творци от..
Продължава отстраняването на щетите, причинени от поройните дъждове на 6 май в 3 села на община Бойчиновци. Отново наводнени са къщи и дворове в Лехчево...