Нека си спомним, че Демократичната левица пое управлението на страна, намираща се в състояние на безпрецедентна икономическа криза, драстично свиване на производството, огромен брой губещи предприятия, изоставени или завзети от нашите конкуренти пазари, колабираща банкова система. Хората се нуждаеха от стабилност, а тя се оказа изключително трудно достижима. В предизборната си платформа ние се ангажирахме да спрем разрухата и да обновим България като голяма стратегическа цел – чрез промяна в икономиката, възстановяване на производството, закрила на земеделските стопани, ясни правила в пазарните отношения, социална и ефективна приватизация, международна интеграция. Обещавахме промяна, справедливост и сигурност.

Реалността обаче е друга. През 1995 година заради лошата зърнена реколта в цял свят, Европейският съюз, САЩ и Канада ограничават износа на зърно. Това обаче не е пречка пред Българската социалистическа партия да удължи срока за износ на зърно и позволява на търговците да изнасят не само старо, но и жито от новата реколта. Така през октомври 1995 година се появяват първите признаци за дефицит. Държавният резерв се оказва полупразен, което води до скок на цената на житото почти двойно. През март 1997 година е започнато разследване за зърнената криза, което се превръща в дело но през 2009 година всички обвиняеми по него са оправдани. Съдът обявява, че тогавашният министър на земеделието, неговите заместници и бившият вицепремиер и министър на търговията не носят отговорност за кризата. Дори и да няма осъдени за нея, тя все пак е факт и заедно с фалитите на 15 банки и огромната инфлация, която е над 300%, става причина за протестни шествия, които водят до оставката на правителството на Жан Виденов и отказът на БСП да състави второ правителство в рамките на мандата. Наред с кризите, инфлацията и протестите, организираната престъпност става все по-недосегаема. На 25 април 1995 година обаче един от основателите на групировката ВИС– Васил Илиев, е разстрелян показно. Извършителят на убийството му е неизвестен. Подадената на 21 декември 1996 година оставка на Виденов като министър-председател и като лидер на социалистите е краят на вътрешнопартийната борба „за” и „против” правителството, която се превръща във война след загубата на президентските избори на 3 ноември 1996 година.

Има обаче и втора хипотеза за оставката на правителството на Виденов: конфликтът между него и Луканов, който ръководи дружеството „Топенерджи”. Луканов организира кампания срещу премиера, заради настояването му Русия да продава природния газ на по-ниски цени, а собствеността на газопреносната мрежа да е българска. „Топенерджи” е посредник между „Газпром” и „Булгаргаз”, а Луканов – основна фигура при решаването на въпросите, засягащи дружеството. Скоро обаче той се превръща в проблем, защото не допуска частни фирми също да станат посредници, каквато е целта на „Газпром”.

Днес 18 години по-късно правителството на Жан Виденов е в историята, а той самият не се занимава активно с политика. Управлението му обаче ще се помни винаги и ще служи за пример как не бива да се управлява една страна и с надежда, че зимите на нашето недоволство никога вече няма да се повторят.