В дните с най-високи температури БАН представи книга, посветена на вечно горещата тема – Балканите. Сборникът „Балканите през второто десетилетие на XXI век” е разработен от изследователи към Института за балканистика. Статиите разглеждат актуални процеси във всяка от балканските държави в един относително спокоен период, характеризиращ се с активизиране на двустранните политически и икономически контакти по пътя на евроинтеграцията. Двама от авторите представят своя анализ пред Радио България с акцент върху някои от най-сложните и проблемни доскоро отношения в региона, които се явяваха и пречка за интеграцията на Балканите.
При интеграцията на Западните Балкани има обратен фокус, смята д-р Бисер Банчев, eксперт по съвременна история на Югоизточна Европа. За Балканите тя е шанс за напредък в сферата на конкурентоспособността и регионалното развитие. А Брюксел я разглежда през призмата на сигурността – политическата, финансовата, енергийната... Тези две различни гледни точки обаче не винаги се пресичат успешно. Според д-р Банчев Подгорица и Белград например отразяват двете крайности в интеграцията на Западните Балкани: Черна гора се стреми ускорено да покрие политическите изисквания за присъединяване към НАТО и ЕС, докато Сърбия наблегна повече на вътрешната консолидация и стабилизиране на икономиката.
Дойде моментът, в който откриването на перспектива за евроинтеграция на Западните Балкани не можеше да не им повлияе в положителен смисъл. Погледнато в по-широката регионална рамка, това е първият случай в историята, когато всички държавни субекти на Балканите имат обща външнополитическа цел. От една страна, имаме развитие на отношенията между Албания и Сърбия. Само в последната година се реализира посещение на председател на сръбския парламент в Албания, както и разменени визити на министър-председатели. Коментаторите ги нарекоха „исторически”. Едно похвално активизиране на отношенията между Сърбия и Албания, което се усеща и което не може да не повлияе върху цялостния климат в региона. От друга страна, имаме задълбочаване на диалога между Белград и Прищина и постигане на реални резултати. И в Сърбия, и в Косово достатъчно ясно разбраха, че от постепенното регулиране на техните взаимоотношения зависи бъдещето им в ЕС.В Министерството на външните работи на България не са постъпвали официални сведения от сръбските власти за “арест на български шпиони” и “разбита българска шпионска мрежа“ на територията на съседната страна. Това заяви министърът на външните..
В Страсбург евродепутатът Христо Петров представи фотоизложбата "Корени и криле за деца и семейства в България". Експозицията включва 23 портрета на деца и пресъздава емоционални моменти от ежедневието на приемните семейства и осиновителите. Зад всяка..
Една област в най-бедния регион в ЕС, каквато е печалната слава на българския Северозапад, успява да се нареди в челната тройка в страната ни по степен на икономическо развитие. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. показват,..