Бламиран. Вероятно така се е почувствал президентът Росен Плевнелиев след решението на парламента – на референдума в края на октомври да подложи на гласуване от избирателите само най-незначителния от трите му въпроса за промени в изборното законодателство. Депутатите решиха да се допитат до нас само за въвеждането на дистанционно гласуване. Съществените въпроси за задължителния и за мажоритарния вот се оказаха прекалено горещи картофи.

Мажоритарният елемент в избирателната система е единствената възможност за гражданите, да посочат народния си представител. Защото в момента при избори се предлагат партийни листи, в които избирателят познава в най-добрия случай само водача. Листите се изготвят в партийните централи по някакви не особено прозрачни правила, а местата се раздават по заслуги. Колкото по-послушен е кандидатът за депутатска служба, толкова по-напред е в листата. И тъй като този принцип се спазва от всички партии, те дружно гласуваха срещу въвеждането на мажоритарния вот.

Не по-малко горещ се оказа и въпросът за задължителното гласуване. Зад тази идея се крие един нелицеприятен изборен феномен – задължителното гласуване би ограничило тежестта на купения вот. Яростен противник на тази превантивна мярка е опозиционното ДПС, и причините са съвсем логични – според български и чуждестранни политически наблюдатели с 36 депутати в сегашния парламент ДПС е постигнало възможния максимум на представителност при досегашните нива на избирателна активност. Увеличаването й би намалило значително влиянието на партията в парламента.

Задължителното гласуване може и да не е най-демократичния инструмент за повишаване на избирателната активност. От друга страна обаче животът в демократично общество изисква гражданска активност, каквато е участието в избори, а не само политиканстване на салата и ракия в къщи. Гражданският дълг включва и поемането на отговорност, макар и само през 4 години.

Но как да искаш от електората гражданска активност и отговорност, когато самите депутати не ги олицетворяват. България е парламентарна република, но малцина от парламентаристите ни осъзнават, какво всъщност означава това. Не, че беше изчерпателен, но премиерът Борисов им го обясни в типичния си безпардонен стил: Колегите от Реформаторския блок да се научат, че публично е хубаво да говорят, че са много големи демократи, но работата им в парламента е да си седят на столовете.

Очевидно стреснати от думите му, за избора на нов омбудсман в четвъртък се събраха цели 223-ма народни избраници. Но се скриха зад тайния вот и посочиха социалистката Мая Манолова за национален защитник на гражданите. Стотици софиянци реагираха спонтанно и излязоха на протест срещу избора на ярко партийно оцветен политик на тази ярко надпартийна позиция, защитавал скандалните назначения на предходното правителство, които изкараха хиляди хора по улиците на България и в крайна сметка доведоха до падането на същото правителство от власт.

В рамките на две седмици парламентът успя да осакати две съществени за България реформи и да обезсмисли институцията омбудсман. Така в последната седмица преди ваканцията си парламентът произведе нещо като нищо.