Незнайно защо по време на лятната ваканция на парламента, Светият синод настоя писмено законодателният орган да иска становището му по важни законопроекти, касаещи живота, здравето, морала, образованието, културното наследство, здравния и социален статус на духовенството, статус на вероизповеданията, данъците, вещно-правни въпроси и др. Според Синода, практиката от последните 15 години да му се искат становища е позабравена, както наскоро проличало във връзка със законопроекта за предучилищното и училищно образование. Но становище по проектозакона Синодът изрази само преди няколко месеца, на 18 февруари. В общественото пространство, включително и сред богослови, възникнаха коментари, че църковното ръководство всъщност иска да участва в политиката. Коментарите бяха благоприятствани от обстоятелството, че само ден преди, наистина в лично качество, а не от името на Синода, Пловдивският митрополит Николай заяви, че ще се намеси в политиката, при това драстично, защото тя „е навлязла в сатанинска ерес”.
Аналогични критики Синодът предизвика и в края на април т.г., решавайки при богослужения във всички църкви и манастири да се споменава името на бившия премиер Симеон Сакскобургготски като цар на българите, както повелявали каноните. Политиците не само не се съгласиха, но и реагираха остро. Лидерът Реформаторския блок Радан Кънев предупреди, че„смехотворното коронясване на бивш български премиер” не е случайност и представлява недопустима намеса на църквата в българската вътрешна и външна политика. Президентът Росен Плевнелиев изрази надежда, че Синодът ще преосмисли решението си, за да не се разделят християните на монархисти и републиканци, а самият Симеон отказва да бъде споменаван на богослужения като „цар на българите”. Изясни се, че решението на Синода е било взето по настояване на Пловдивския митрополит Николай и не е било единодушно, а е имало опоненти сред митрополитите.
Последните изявления на Николай богословът Дилян Николчев определи пред БНР като недопустима политическа демонстрация, защото според чл.7, ал.2 на Закона за вероизповеданията, религиозните общности и институти не могат да се ползват за политически цели. Източници от самия Синод твърдят, че ако той реши да се произнесе по казуса с политическата пропаганда на митрополита, това няма да е преди септември. По принцип Синодът не бил изненадан, защото Николай бил известен с това, че с еднаква убедителност може да защитава две противоположни тези. И наистина е така - преди години беше против бившият премиер Симеон Сакскобургготски да бъде канен на Църковен събор, но после настояваше да бъде споменаван като цар. Сега изразява публична подкрепа за един от кандидатите за кмет на Пловдив, но преди години не благослови кандидатура на отец Боян Саръев за кмет на Кърджали, защото „свещеникът е воин Христов и служението му не е посветено на осигуряването на добруването на човека”.
В обществените представи обръщението на Синода към парламента всъщност не е претенция на църквата за участие в политическата власт, а може би пожелание за по-добро взаимно сътрудничество със светските власти. Или пък може би опит да се напомни, че макар и отделена от държавата, според чл. 13 на Конституцията, Православната църквата има особен статут на „традиционна религия в България”. Според същия член обаче религиозните институции не могат да се използват за политически цели.
Вече повече от седмица реакция от политическите власт в България няма и нещата остават в сферата на хипотезите, до септември или по-нататък… Но остава и усещането, че в БПЦ става нещо странно.
Регионалната инспекция по околната среда и водите – София сигнализира сектор "Престъпления против дивата природа" към Главната дирекция "Национална полиция" за намерените над хиляда мъртви птици край Копривщица. Институцията, на чиято територия е..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват на 25 декември 1877 г. На 3 януари 1878 г...
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите на столицата ще могат да се насладят на характерните маски и костюми и древната традиция на..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..