Делът на сивата икономика в България възлиза на близо 30% от БВП, сочи изследване, проведено наскоро в страната. В това отношение България изостава значително от други Европейски страни. Средният дял на сивата икономика в Европа е 19% и продължава да намалява благодарение на предприетите мерки за подобряване на икономическата среда и борбата с укриването на средства. Според финансиста Красимир Ангарски, бивш министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски, най-голям е делът на сивия сектор в отрасли като търговия, хранене и строителство, където не се издават всички необходими документи и не се регистрират всички продажби и обороти. В тези сектори делът на сивата икономика е много по-голям от 30%, заявява Ангарски в интервю за Радио България и допълва:
В България делът на сивата икономика беше доста по-голям, но постепенно много дейности излязоха на светло. Въведоха се регистрации на касови апарати и постоянни връзки с тях. Бих казал, че страната отчита напредък, но се движи твърде бавно спрямо други страни. Има цели отрасли в националната икономика, където почти нищо не е направено в това отношение.
Наскоро правителството си постави амбициозната цел да намали с 1/3 или дори наполовина дела на сивия сектор в икономиката до 2020 година, като основно се залага на борбата с контрабандата. Според Ангарски, плоският данък също има известен положителен ефект върху оздравяването на икономиката, защото е по-лесен за администриране.
Приложима ли е идеята ви за създаване на финансова полиция, която да противодейства ефективно на сивия сектор?
Това не е единично решение. Когато казваме, че се борим със сивата икономика трябва да предприемаме комплексни мерки, които включват единна приходна агенция, каквато съществуваше в страната в миналото. Това трябва да се обвърже и с други органи. Например в много страни съществува така нареченият финансов съд. В България за съжаление финансовите дела се решават по общия ред и съдиите не винаги са компетентни. Така че в тази посока трябва да се вземат сериозни мерки. В миналото, когато аз бях директор на данъчното управление на София и Софийска област, работата вървеше много добре. Имаше определени хора, които се обучаваха в това направление и познаваха материята, но по-късно това не се доразви във финансов съд или други специализирани отделения. От друга страна наказанията за големите престъпления са все още малки. Не може даден субект да дължи десетки милиони лева данъци и да не понесе строга наказателна отговорност.
В началото на прехода властите създават единна приходна агенция с едни от най-добрите експерти от МВФ, които след проучване заявяват, че за толкова малка държава и малка икономика е безсмислено създаването на няколко приходни агенции. “Единната структура позволява обмен на единна информация, но въпреки това България се колебае вече 20 години коя е удачната формула и аз оставам с впечатлението, че това се прави нарочно или от неразбиране”, посочва Ангарски.
Удачно ли е въвеждането на данъчна амнистия като мярка за постигане на по-голяма събираемост на средства и оздравяване на икономиката?
Аз не мисля, че има съгласие за сериозна борба с данъчните измами и финансовите престъпления, тъй като мерките, които досега са се вземали, са половинчати и органите, които се създават, нямат съответните правомощия. Преди време, когато създавахме данъчната администрация, бяхме предвидили да се направи отделно звено, наречено данъчна полиция, но политиците тогава не се съгласиха с аргумента, че е все още рано. В много държави има такива звена. Там има и силно развити данъчни администрации, на които се крепи икономиката. Данъчната амнистия вече се прилага в много страни. Дори в Русия се планират подобни стъпки, така че и у нас няма никакъв проблем да се направи, но тук няма политическа воля.
Колко сериозни биха били постъпленията в хазната от подобна мярка?
Това зависи от нивото на доверие. Тук не става въпрос за амнистия на натрупани доходи от незаконна и престъпна дейност, а за случаите, когато не се отчетени приходи от нормална икономическа дейност. След като много държави прилагат тази мярка периодично през няколко години, тогава не би трябвало да е проблем тя да се приложи и в България. Вместо това се прилага амнистиранe на всички вземания, при които е изтекла 10 годишната давност. По добре да се събере някаква малка част от задълженията, отколкото с лека ръка да се опростят всички дългове.
Икономистът посочва, че създаването на финансова полиция ще се отрази благоприятно върху икономическата активност в страната, тъй като това би създало много по-добри условия за лоялна конкуренция и истинските и сериозни капитали ще се чувстват по-сигурни в България.
България и Румъния продължават да доминират в сектора на изнесените бизнес услуги в Югоизточна Европа, като в Букурещ и София сe намират 43% от доставчиците в региона. Това се посочва в доклад за аутсорсинг индустрията в Югоизточна Европа за 2023..
Първото дело с искане за частично касиране на изборите вече е факт. Малко след като "Има такъв народ" внесе искане за оспорване на законността на избора за народни представители в 52 секции на предсрочния парламентарен вот на 27 октомври, от..
Няма задържани за снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" в София при протест срещу постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович. Това обяви пред БНТ министърът на вътрешните работи Атанас Илков. Служебният..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
На 8 ноември в „България днес“ слушайте п роф. Христо Пимпирев за 33-ата българска полярна експедиция, актуална информация от..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният..