Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Евгени Динев: Обичам да снимам, когато се ражда денят

БНР Новини
Снимка: evgenidinev.com

Българинът Евгени Динев зае достойното шесто място в класацията за най-добри пейзажни фотографи в света на американския сайт topteny.com. Тази заслужена оценка е поводът за нашата среща с фотографа. Неговото творчество впечатлява с зашеметяващите фотописи за България и други кътчета на света. Това, което той представя, не е просто колекция от вълнуващи фотоси, а разказ – с картини, багри и слово. „Белязана от отпечатъка на древни цивилизации, заличени през вековете, е нашата земя. В непроходимите гори на Балкана все още тънат в забвение десетки крепости, били някога част от отбранителната мрежа на могъщата Византия”, такъв е напевният ритъм на един от разказите на Динев, който се преплита с фотографията, за да ни върне столетия назад, когато Кипиловското кале в Стара планина е предпазвало византийците от варварските племена. Споделя, че с фотографията се е захванал от любопитство. Още във времето, когато живеехме без интернет, докато разглежда броевете на „Нешънъл джиографик”, Евгени Динев изпитва желание и той самият да пробва да представи света около себе си чрез фотографията. Днес неговите творби се ползват с изключителна популярност в социалните мрежи, а феновете му във „Фейсбук” клонят към 91 000. Какво е усещането, когато фотографът открива уникалния кадър?

Снимка

Ами това е, че ти не знаеш, кой е уникалният кадър. Когато го снимаш, даже си мислиш, че е твърде обикновен. Дори когато виждаш снимката, не можеш да го отличиш – споделя откровено Динев. – Понякога чак по отзивите на хората разбираш, че си заснел нещо наистина много красиво. Много пъти ми се е случвало 2-3-4 години след като съм направил дадена снимка, да я покажа, и едва тогава разбирам, че е уникална, а аз не съм го видял. Един вид, другите хора ми отварят очите за това.

СнимкаКое време от денонощието е най-много в услуга за пейзажната фотография?

Аз обичам най-много сутрините, преди и след изгрева. Тогава се ражда денят. Има условия за роса, леки мъгли. Небето е по-чисто, светлината е много по-ярка, наситена. Тези часове, когато слънцето е ниско, под и над хоризонта, са най-хубави за снимане. Фотография, правена на обяд, не може да се сравни с такава, която е снимана рано сутрин, с хубави мъгли и светлина. Повечето хора, когато виждат снимките, си казват: „А, аз оттук съм минавал. Не изглежда така. Направил е нещо с фотошоп”. А реално не ти трябва фотошоп. Трябва да отидеш в правилното време и да снимаш, обяснява творецът.

СнимкаКогато зрителят с наслаждение гледа красивите фотографии, той рядко си дава сметка за това, колко трудно е заснемането на въздействащите пейзажи в екстремни природни условия: с дъжд, гръмотевици, буря, сняг. В такова време, за да правиш снимки, трябва да рискуваш много, не крие нашият събеседник. Но с това не се изчерпват сложните моменти, свързани с пейзажната фотография. Ето какво споделя Евгени Динев:

СнимкаСложните моменти са свързани най-вече с пътуването. Защото интересните места не се намират под носа ти, трябва да ги търсиш. Фактически, най-трудно е да намериш мястото. А за да го намериш, трябва да пътуваш, да станеш в 2-3 часа през нощта, да отидеш до там, да чакаш, и накрая… може и нищо да не излезе. Така че трябва много търпение и много търсене. А когато намериш, трябва да си способен да уловиш красотата.

СнимкаВ жаждата си да открива удивителни места фотографът обикаля надлъж и нашир цялата страна. Има ли обаче определени кътчета в България, които да са особено благодатни за фотообектива?

Има, да. Все още са останали – с въздишка споделя ловецът на вълшебни мигове. – За мен това са старите гори, резерватите, запазени в Стара планина, Родопите. В другите планини те вече почти изчезват. Националният парк Централен Балкан в Стара планина в това отношение е най-облагодетелстван откъм гори, както и високите части на Родопите, но и там вече много се сече. В Природния парк Странджа вече не искам да ходя, защото там ситуацията е ужасна. Спомням си, че преди пътищата бяха като тунели. Караш по тях и навсякъде гори, не можеш да видиш слънцето. А сега минаваш – всичко е голо. Тъжна гледка. Това, което ни е най-ценно, ние най-бързо го унищожаваме.

Снимка


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05
Тетяна Станева

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази  възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..

публикувано на 08.11.24 в 12:15