Само на 55 км от София се намира град Самоков, познат на туристите и заради близостта си до зимния курорт Боровец. Много следи е оставило времето от хората, които са обитавали това селище през вековете. На едно място тук могат да се видят запазени изящни фрески. И още: православни икони, изработени в стила на местните майстори, както и сечива от добито тук желязо, които не се поддават на корозия с времето.
Всичко се пази и поддържа добре от плеяда музейни деятели, трудили се под покрива на музея. Той е един от най-старите у нас. Създаден е през 1930 г. Колекциите на музея са разнообразни. Археологическата съдържа предмети най-вече от времето на траките и късноантични находки. Етнографската изложба представя накити, керамика и дърворезба, а художествената е с икони, картини и фотографии от първите фотоателиета у нас. Най-голям интерес сред посетителите предизвикват красиви творби, създадени в прочутата Самоковска зографска школа. Сред най-талантливите и известни нейни представители се откроява Захари Зограф. Запазени са негови лични вещи, икони, картини и документи.
Днес историческият музей на Самоков може да се похвали с повече от 30 хиляди експоната, като колекцията непрекъснато се разраства. Важна част в изложбата му заемат предмети, свързани със старите ковашки работилници. Те напомнят, че градът е възникнал заради залежите и добива на желязо. Местните майстори се научили да правят съоръжения, в които с големи чукове, задвижвани от водна сила, да придават здравина на желязото. Наричали ги самокови, оттам дошло и името на града. За почитта, която местните жители и днес отдават на ковашките съоръжения, донесли слава на града наблизо и далеч, разказва директорът на музея Веселин Хаджиангелов:
На 10 септември в музея се открива голям действащ макет на прочутото съоръжение – самокова. Той ще е с почти реални размери на действалото преди. Макетът е разположен в началото на града, ако се идва от курорта Боровец. Мястото е избрано, защото преди 100 години там е имало оригинален самоков. Той представлява голям чук, задвижван от водно колело. Чрез този род изковаване става пречистване на разтопеното желязо. С тази преработка железните изделия придобиват здравина и устойчивост и са готови за излагане на пазара. Тези съоръжения се появяват между XII-XIV век. Знае се, че техни преносители са рудари от германски произход, дошли от Централна Европа. Те са били професионалисти и със своите чертежи са пренесли направата на самоковите по нашите земи. По същото време самоковското желязо се превръща в еталон за качество. На големите тържища на Европа и производствените центрове на Османската империя са използвали мярката „един самоковски кантар”. Признат е фактът, че самоковското желязо не корозира, защото добиваната тук руда е богата на редки метали и при преработката желязото добива качествата на истинска стомана. В двора ни са изложени оригинални метални чукове на самокови, които повече от 70 години стоят навън и нямат ръжда по себе си. От самоковското желязо са правени котви, големи скрепителни елементи за мостове и кораби, които се пазят на различни места и днес. Този занаят е позволил на местните хора да имат добри доходи и е дал тласък за икономическия просперитет на града през Възраждането. Тук процъфтяват изкуството, организира се образованието. Създава се известната Самоковска художествена школа, от която са запазени изящни образци. Църковното дело също се развива, строят се и се изографисват храмове. От документите знаем, че освен българско население, тук е имало сериозно османско присъствие. Както и еврейска махала, албански преселници, гръцка махала. На това място са съжителствали много религии и всяка е имала свой храм. Дори и сега в Самоков има както пет църкви, така и джамия, също и синагога, които вече са паметници на културата и всеки може да ги разгледа.
Внимание се обръща и на археологическите проучвания в Самоковския регион, продължава разказа си Веселин Хаджиангелов. Той напомня, че от две години като част от музея в Самоков е обособена реставрираната крепост Цари Мали град, в близкото село Белчин. За кратък период тя е посетена от рекорден брой туристи, над 630 хиляди.
Тази година са направени успешни археологически разкопки в проучваната отдавна крепост Шишманово кале, която спокойно можем да наречем предшественик на днешния Самоков. Тя е късноримски добре укрепен град, с раннохристиянски църкви, жилищни постройки. Скоро археолозите откриха под крепостта находки от V в. пр. н.е., когато траките са населявали този хълм. В късноримската епоха, този хълм добива размерите на добре укрепен град. Съвсем скоро ще открием малка изложба, в която ще покажем новите постъпления в музейните фондове от работата на археолозите през лятото – посочва Веселин Хаджиангелов.
Снимки: museumsamokov.blogspot.bg
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..