Настоящите рискове пред общата сигурност са трайни и изключително сложни, а България е активен участник в търсенето на бързи, системни и общностни отговори за справяне с увеличаващите се предизвикателства. С тези думи министър Даниел Митов приветства участниците в международна конференция на тема „Ролята на НАТО и ЕС в широкия черноморски регион“. Събитието бе организирано от Софийски форум за сигурност в сътрудничество с Центъра за европейски проучвания „Уилфред Мартенс“ и фондация „Конрад Аденауер“.
През последната година сме свидетели на задълбочаване и разширяване на палитрата от рискове за сигурността. Кризата в Близкия Изток и продължаващото влияние на т.н.„Ислямска държава“ поставят не само България, но и целия европейски континент в нова ситуация – посочи външният министър, по повод основните предизвикателства, произтичащи от кризата в Близкия Изток и Северна Африка.
Настоящата бежанска и имигрантска криза е сред най-големите предизвикателства от десетилетия насам, заяви той. На североизток рисковете не са по-малки. Анексирането на Крим и усилията на Русия за дестабилизация на Украйна драстично промениха цялостната ситуация на сигурността в Европа, както и в самия Черноморски регион. Тези действия са директно погазване на ключови ценности и принципи на европейския ред. Към настоящия момент възникналите рискове следва да бъдат приемани като дългосрочни и изискващи поредица от мерки. Целият този контекст поставя България в нова и различна ситуация. От външна граница на ЕС ние трайно се превръщаме в „първа линия на досег“ с множество, по своя характер, рискове и заплахи. От тази гледна точка е необходима промяна както на нашия инструментариум за реакция, така и в цялостното ни външно-политическо поведение. Необходими са промени в политиките на ЕС и НАТО. Нужни са и нови, регионални мерки, с които да реагираме по-добре на дългосрочните рискове за нашата сигурност. Необходима е по-нататъшна европеизация на политиката на бежанците и по-системна финансова и институционална подкрепа на държавите, които са външни граници на съюза.
Министърът на външните работи открои и приоритетното значение на Черноморския регион за България. Според него:
Регионът ще може да продължи своето развитие единствено върху основата на пълното признаване и уважение на правото на всяка държава свободно да избира в кои икономически и политически общности да членува и на съхраняването на териториалната й цялост. Република България неизменно подкрепя това суверенно право и помага в рамките на своите възможности на тези държави, които полагат усилия да се приближат максимално до ЕС и НАТО. Ние ще откликнем на всяка една възможност за намаляване на напрежението в региона и бързо възстановяване на ползотворно сътрудничество с всички държави в него – посочи министър Митов.
След пълноправното членство на България през 2007 г., ЕС стартира инициативата „Черноморска синергия“, като част от политиката за добросъседство, която обхващаше граничещи с ЕС страни – Украйна, Молдова, Турция, Грузия и Русия. Към днешна дата тя няма развитие.
Преди две години имаше интензивна дискусия, а също и конкретни стъпки за приемането на Черноморска стратегия на ЕС, подобна на Дунавската стратегия на ЕС, каза Велина Чакърова от Австрийския институт за европейска политика и въпроси на сигурността, участник във форума. – Това беше опит да се систематизират подходите и да се въведе конкретна политика спрямо Черноморския регион. Тя трябва да бъде обединителна, като се има предвид, че има страни-членки на ЕС и НАТО, а други – не са, трети – са кандидатки, а някои – асоциирани и т.н. Това е конгломерат от страни, на който трудно може да се намери обединител. Това може да доведе до изостряне на регионални и системни конфронтации в Черноморския регион. Като се има предвид, че ЕС е прекалено зает с вътрешни и външни проблеми, както и НАТО, този вакуум ще се увеличава. Когато Русия и Турция, които в момента са заети с по-сериозни свои проблеми, пренасочат вниманието си в този регион, ще стане сериозно. Ние трябва да бъдем подготвени със сценарий за конкретните последствия. Нямам предвид имиграционната вълна, която ще се засилва. Става въпрос за влияния, които идват в директна връзка с ислямския халифат, за обострянето на конфликта в Източна Украйна, който по нищо не изглежда, че ще бъде разрешен или дори замразен, както и за неразрешените в района икономически и финансови проблеми. Не мога да споделя оптимистична прогноза за региона, по-скоро бих апелирала към по-сериозно отношение и подготовка за евентуални трусове.
От 16 ноември всички граждани на Стара Загора – от невръстните до тези на достолепна възраст, ще могат да изпратят писмо до Дядо Коледа. Във фоайето на Държавния куклен театър в града е поставена пощенска кутия , в която ще се събират посланията..
В най-голямото старозагорско село Хрищени за 18-и път днес посрещнат традиционния есенен “Празник на райската ябълка” . Екзотичната сладост вирее в почти всеки двор, затова и си има тържество през ноември, когато узрява плодът. Целият ден ще бъде..
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и низините, временно видимостта ще е намалена. Максималните температури ще са от 7° до 11°, в столицата..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на българските училища "Кирил и..
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и..
Младежкият център “Захари Стоянов” в Добрич организира фолклорна среща на общностите по повод Международния ден на толерантността. Целта на..