Парламентарните избори през 2001 година са повратни на политическата сцена в България. Победителят, който слага край на двуполюсния модел в най-новата история на страната, е Националното движение Симеон Втори. То е създадено и оглавено от завърналия се от изгнание български цар Симеон Сакскобургготски. Победата на 17 юни се дължи до голяма степен на разочарованието на хората от болезнените реформи и цената, която плащат за тях, както и на популизма на новите кандидати да управляват България, които обещават бързо покачване на жизнения стандарт и „нов морал и почтеност във всичко“.
На 6 април 2001 година – два месеца преди изборите, Симеон Сакскобургготски произнася прочутото си слово за 800-те дни, което хората така и не успяха да разберат напълно, но възприеха по начина, по който им се искаше.
С това обръщение към вас, поставям началото на Национално движение Симеон Втори в името на три принципни идеи. Първо – бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас, чрез постигане на функционираща пазарна икономика и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България на сериозни световни капитали. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви. Второ – скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности, които са съхранили величието й през вековете. Трето – въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимите чуждестранни капитали.
На българите им хареса, че трудолюбието се поставя в основата на промяната, която обещава правителството на Сакскобургготски, и че корупцията ще бъде пресечена. И те започват да броят 800-те дни, очаквайки обещанията да станат реалност. Разочарованието обаче не закъснява, а Симеон Сакскобургготски по-късно обяснява провалите на неговото правителство със „сгрешения чип в главата на българина“. Едва ли е смятал, че ще се стигне дотам, когато в изборната нощ празнува своята победа:
Национално движение Симеон Втори ще се стреми към коалиционно управление с политическите сили, които споделят основните идеи в нашата програма. Устойчив икономически растеж, ускореното реализиране на целта за членство в Европейския съюз и НАТО, избавяне на България от корупцията, повишена отговорност на всеки, който ще упражнява власт в страната, стабилно законодателство, съобразено с европейските стандарти.
За да изпълни тази програма, НДСВ, което печели убедително изборите, е принудено да тръгне в коалиция, заради недостига на само един депутат за пълно мнозинство. Преговорите със Съюза на демократичните сили са неуспешни и за коалиционен партньор е избран „незаобиколимият фактор“ в българската политика – Движението за права и свободи.
НДСВ печели изборите и с план, в който има доста добри предложения, като поддържане на нулев бюджетен дефицит, бърза приватизация, нулев данък за реинвестирана печалба и т. н. По време на мандата на това правителство, България завършва своите две най-важни външнополитически цели, за които се бори още от 1990 година. През 2004 година страната ни става член на НАТО, а през 2005 г. подписва Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Наред с успехите на международната сцена обаче, са налице безсмислено раздуване на държавната администрация, клиентелизъм, липса на реформи в ключови обществени сектори, скандали около приватизационните сделки на БТК, „Булгартабак“ и електроразпределителните дружества. И все пак, лъкатушейки между успехите на международната сцена и провалите вътре в България, правителството на Симеон Сакскобургготски изкарва пълен четиригодишен мандат.
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..