Тези дни посрещнахме с полет от Непал Боян Петров – първият българин, стъпил на връх Манаслу (8163 м) в Хималаите. Както винаги – без кислород, без шерпи. Не искам да използвам помощ и най-вече кислород. Когато на 8 хиляди метра си пуснеш кислород 2 литра в минута, все едно си хиляда метра по-надолу. Според мен, просто лъжеш себе си, а и няма спорт в тази работа, споделя Боян, който е едно явление и гордост за българския алпинизъм. Роденият през 1973 г. софиянец – зоолог по професия, като ученик се захваща с пещернячество, а през 1990 г. се запалва и по алпинизма, след като изкачва два 3-4-хилядника в Тян-Шан. През 2000 г., когато заболява от диабет, лекарите отсичат: „Петров, трябва да забравиш за алпинизма, за пещерите и да си гледаш болестта”. В началото бях леко притеснен, но още първия месец отидох на малка пещерна експедиция в Румъния, където видях, че с диабет наистина е трудно, защото пет пъти на ден трябва да си слагаш инсулин. Трябва да го носиш непрекъснато със себе си, да си мериш кръвната захар. Но видях, че нещата са възможни. Три месеца по-късно се качих на връх Арарат в Турция (5136 м). Взех да ставам все по-смел. Успях да подчиня болестта на моите занимания, вместо болестта да ме подчини на нейните си правила”, спомня си алпинистът.

Това е най-кратката експедиция към осемхилядник, в която съм участвал: 31 дена от София до София, 20 дни от базовия лагер до върха. Изкачването беше много бързо, защото условията тази есен бяха изключително подходящи на фона на това, което се е разигравало при предишните шест български експедиции. Гледал съм кадри от три от тях – базовият лагер и нагоре, всички лагери са били засипани със сняг. Това е била основната причина за неуспеха на тези експедиции – големият сняг през есента. Имах късмет тази есен да няма сняг, да има много хора – около 150-160 човека чуждестранни алпинисти и шерпи се опитваха да изкачат върха. Три трекинг агенции направиха грешка в планирането на атаката, поради което клиентите им бяха излъгани. За нас остана пълна загадка как големи агенции с по 8-10 изкачвания на върха се подхлъзнаха от прогнозата и направиха по-ранен щурм. Клиентите им бяха заплатили по 20 хиляди долара, което е три пъти повече от сумата, която аз платих, и си тръгнаха за вкъщи без връх. Иначе самият маршрут към върха не е някаква гигантска сложност. Между лагер 1 и лагер 2 има трудна част, която за мен обаче не представляваше техническа сложност и я минавах сравнително бързо. За първи път на тази експедиция експериментирах с подход, при който не оставах да спя горе по лагерите, а правех височинни совалки. От базовия лагер се качвах на лагер 3 или на лагер 2 и се връщах в базовия лагер. Като си погледна графиката, имам много совалки нагоре, но спестих много спане във високите лагери. Тези совалки ми помагаха да не се хабя да изнасям нагоре багаж. Имах една-единствена палатка и един-единствен примус, за разлика от останалите, които ходеха с много палатки и много инвентар.

Лагерите на Манаслу са разположени приблизително на 1-2 километра един от друг, в денивелация – от порядъка на около 600 метра, – продължава разказа си Боян. – Правейки совалки нагоре-надолу, за да се аклиматизирам добре, успях на 12-13-ия ден да съм готов за върха и да чакам прозорец от хубаво време. На 28 септември следобед изградих лагер 3, имаше страхотен вятър. И изведнъж той просто спря. Имаше три пълни дни с чудесно време, което на Манаслу се случва изключително рядко.

Току-що слязъл от върха, Боян Петров вече мисли за следващите два върха, които е планирал за март 2016 г., а също така подготвя изложба, в която ще бъдат представени камъни от всички изкачени от него върхове, съпроводени с техните истории.