Толкова дълги аплодисменти рядко могат да се чуят тук, каза развълнуван българинът Стенли Танака, който от 20 години живее и работи в Насушиобара и беше пристигнал в Токио специално за спектакъла.
В зала „Бунка Кайкан“, в която месецът е започнал с концерт на Лондонския симфоничен оркестър, а предстоят гастроли на Варшавската камерна опера, Пражката национална опера и Чикагския симфоничен оркестър, нашият национален оперен театър има вече традиции и е много уважавано име. По тази причина и билетите за „Турандот“ бяха свършили още преди месец и всички 2 303 места бяха заети с публика. Преди 15 години акад. Пламен Карталов довежда за първи път трупата на Софийската опера в Япония, отново с тази много красива постановка на „Турандот“, а в главната роля пее великата Гена Димитрова. Затова днес беше двойно по-голямо предизвикателството пак да се защити престижа на театъра, създаден тогава и поддържан в следващите турнета през 2002, 2005, 2008 и 2012 година.
Роди се нова голяма Турандот, каза след спектакъла единият от големите японски спонсори за силната изява на Йорданка Дерилова в главната роля. Отново, както и в Германия преди седмици във вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, великолепно й партнираше тенорът Мартин Илиев като Калаф. Радостина Николаева, традиционно много ярка в италианския репертоар, тук беше най-възторжено аплодирана от публиката за трогателния образ на Лиу, който пресъздаде. Силни овациии имаше и за Светозар Рангелов в ролята на Тимур. Много интересен звуков ефект се получаваше в тази зала с прекрасна акустика – овациите звучаха като летен дъжд, който рязко се усилва. Беше ми интересно да наблюдавам публиката, много дами в която бяха в елегантни кимона и сандали. Изобщо аз се чувствам тук хем като у дома си, когато зазвучи музиката, хем като Алиса в страната на чудесата! Само като си представите, че в Токио живеят 13 000 000 души... Наблюдавах от 25-я етаж на един от небостъргачите как пресичат хората на оживеното кръстовище отдолу и гледката беше като движение на стотици мравки в мравуняк. И в същото време няма нито един боклук по улицата и закъснение от една минута би било недопустимо! Но пък японци, които толкова много ценят времето си и така го организират, бяха чакали час и половина след спектакъла на служебния вход на залата „Бунка кайкан“, за да си вземат автограф от солистите! Така премина първият спектакъл в Токио от турнето на Софийската опера в Япония!
Малко са моментите, които могат да накарат мъжа да се насълзи, и това изпълнение беше един от тези моменти, сподели българският посланик в Япония Н.Пр. Георги Василев.
Утре на Софийската опера предстои ново голямо предизвикателство. За първи път националният ни оперен театър е поканен да се представи и с руска опера – „Княз Игор“ от Бородин. Досега това беше територия, запазена за Балшой театър и Мариинския театър. На добър час на нашата опера!