Гласът на столетието - Гена Димитрова

Спомен за изключителната българка, родена на 6 май 1941 г.

публикувано на 13.10.15 в 11:12] | обновено на 06.05.20 в 13:59

БНР Новини

Снимка: архив

В свое писмо Джузепе Верди казва: Не учете много певецa да пее. Ако има дявола на гърба си, той знае как. Като че ли го е казал за Гена Димитрова – българската оперна звезда, която покорява световните сцени с неговата музика.

Когато човек види родния дом на голямата певица, може да го помисли за оперен декор. Уличката, която води до него, е тясна и се вие ту наляво, ту надясно, докато стигне върха, откъдето се разкрива гледка към църквата. Още от дете Гена пее в хора на училището в Беглеж и участва във всички празници и събори на селото. Въпреки таланта и желанието да пее, баща й е против това тя да се посвети на музиката. Затова през 1959 година, след като завършва гимназия, момичето се явява на изпити в Медицинския университет в Плевен. След тях заминава за София, за да гостува на сестра си и използва престоя си да се яви на приемните изпити в Консерваторията.

Приета без никаква музикална подготовка, тя разчита на своя изключителен слух и вродена музикалност, както и на късмета да стане част от класа на музикалния педагог Христо Бръмбаров. Той казва, че Димитрова има глас, който се ражда веднъж на 100 години. С Бръмбаров тя продължава да работи и когато постъпва в Софийската опера през 1965 г. В „Златния фонд” на Българското национално радио се пази интервю на музикалния критик Марин Бончев, в което Гена Димитрова разказва за времето в Консерваторията и за първите си стъпки на голямата сцена:

Гена Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Моята оперна кариера започна в България, след завършването на Консерваторията. Но до това първо идване на оперната сцена ме доведе много дълъг труд. Не мога да си спомня кога за първи път съм чула точно опера, но всички музикални произведения, които съм слушала през 50-те години, са ме накарали да мисля за гласа, който притежавах. Откриха го моите учители в гимназията, за да тръгна по пътя на оперното изкуство. Аз не мога да кажа, че много лесно постигнах всичко, защото нямах предварителна музикална подготовка и влизането ми в Консерваторията беше започване от нулата, от А и Б.

През 1970 год. Гена Димитрова печели първа награда от Четвъртия международен оперен конкурс в София. Това се смята за началото на кариерата й, защото й позволява да замине на специализация в Италия.

Арията на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гена Димитрова започва кариерата си с Пучини, с чиито опери жъне успехи по цял свят. Но Верди е опорната точка в цялата й кариера, според собствените й думи. Пяла съм партиите на всичките му героини и съм ги пресъздавала искрено – казва тя. – Верди е композитор, който носи всички оперни певци на гърба си.

Изключително земна и пряма с хората, макар това невинаги да се е приемало добре от тях, Гена „носи сърцето си на езика” и казва на учениците си какво мисли за способностите им. За нея операта е храм, в който учи философията на живота. Това потвърждава и художникът на костюмите на голямата певица Васил Опев: Много са примерите за добротата й към хората и винаги се стараеше да им помага с каквото може. Опев разказва и за сценичните костюми на Гена Димитрова, за които никой не вярвал, че са правени в България. Затова след всяка постановка, в която участвала, тя винаги обявявала неговото име. Искала да докаже на света, че е българска певица, която цени и съхранява нашата култура. Писателят Александър Абаджиев, автор на една от книгите за певицата, разказва за последното й излизане на сцена на 27 януари 2001 година, по повод 100-годишнината от смъртта на Верди. Тогава нейното желание било да завърши своята бляскава кариера, а решението й дошло 5 години по-рано. От 1996 г. до смъртта си тя се занимава и с педагогика и има свои ученици, макар и извън Националната музикална академия, където отказват да организират клас, защото нямали свободно място.

В едно от последните си интервюта Димитрова прави следната равносметка: Много неща не съм успяла да направя през живота си, но Господ ми даде толкова талант, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях отгоре. Животът, който живях обаче, бе жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина. Тя никога не приема критиците, които я сравняват с други певици и казва: В момента, в който започнеш да имитираш например Калас, не си нито ти, нито Калас, нали? Трябва да бъдеш истинският ти с всичко, което имаш. Всеки талант е като звезда, която свети със собствена светлина. Звездата, покорила сцените на Метрополитън опера в Ню Йорк, Арена ди Верона и Ла скала в Милано, следва този свой принцип до края на живота си – 11 юни 2005 година, когато след онкологично заболяване напуска земния свят едва на 64 години.