Тези дни българското правителство оповести предложения за промени в Закона за чужденците. Предвиждат се изменения в режима на издаването на визи, които мнозина определят като затягане на условията на допускане на чужденци в страната заради засиления напоследък миграционен натиск. Правителството твърди обаче, че основна цел на новите разпоредби е визовият режим да бъде съобразен с опита от практическото му прилагане след присъединяването към ЕС. България е член на ЕС от началото на 2007 г. От 1998 г. насам законът е променян над 20 пъти.

Най-съществена промяна би настъпила в издаването на краткосрочни визи заради миграционния натиск. Сроковете на валидност на визите, броят на разрешените влизания и продължителността на пребиваването биха се определяли от задграничните консулски служби въз основа на оценка на миграционния риск. Най-масова краткосрочна виза е туристическата и визираните промени биха осуетили опитите тя да бъде ползвана за други цели, без да се препятства практиката за преференциално издаване на визи за хора от важни туристически дестинации, каквито напоследък са, например, Русия, Украйна и Беларус.

Промени се предвиждат и при издаването на визи за дългосрочно пребиваване на чужденци, които развиват търговска дейност и не са от държава член на ЕС. Такива визи в България ползват предимно граждани от арабски държави и от Китай. Занапред заинтересованите ще трябва да доказват, че са открили най-малко 10 работни места и са платили данъци и осигуровки за не по-малко от 250 000 лв. Промяната цели осуетяване на злоупотреби със статута на дългосрочно пребиваващ за постигане на нетърговски цели.

Отказите на виза вече ще могат да се обжалват в съда само от гледна точка на тяхната законосъобразност. Според експерти, тази промяна може да се окаже съществена за предотвратяване на ползването на националната територия за транзит на лица, които са свързани с терористични дейности.

Промените са наистина рестриктивни и при конкретните обстоятелства касаят само част от държавите, с които България е във визов режим. За предприемането им основание са дали именно граждани на тези държави, но в крайна сметка тяхната основна цел е да укрепят легалните пътища към Европа. Българските визи са само национални и не дават право за влизане в Шенгенското пространство, но по силата на Договора за присъединяване към ЕС България задължително спазва разпоредбите на Шенгенския договор за свободно движение на хора.

Че промените му в националната визова политика не визират само граждани на определени държави, а определени незаконни практики, тези дни правителството потвърди, като подкрепи списъка на ЕК, който квалифицира балканските държави като „сигурни“. Цел на въпросния списък е да се намалят злоупотреби с европейската система за убежище не от граждани на арабски държави, а от граждани на важни за България съседни страни като Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция.

Дискриминационни отношения във визовата политика към граждани на определени страни България не може да си позволява дори заради това, че е не само приемник, но също източник на емиграция, и би предизвикала подобно третиране на собствените си сънародници.