След разговори с турския си колега Ахмет Давутоглу в Истанбул тази сряда, премиерът Бойко Борисов обяви, часове преди днешното заседание на Европейския съвет, че на форума българската делегация ще окаже на Турция „пълна подкрепа”. Под пълна подкрепа Борисов разбира солидаризиране с искането на Анкара за създаване на зона за сигурност в Сирия, с включването на Турция в т. нар. списък на сигурни държави на произход и с оказване на европейска финансова помощ за южната ни съседка. Изброените позиции не са нови, София вече ги е отстоявала пред европейски форуми и партньори, а по част от тях има или е на път да бъде постигнато съгласие.

За създаването на зона за сигурност в Сирия премиерът Борисов се обяви още през септември на извънредна среща на върха на ЕС, а в края на миналата седмица и в разговори с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Има се предвид изграждането на лагери с прилични условия на живот до приключване на конфликта, за да намерят прокудените от него подслон още в собствената си родина вместо да търсят закрила в Европа, и бързо да се завърнат по родните си места, когато конфликтът завърши. Подобно решение би благоприятствало България, намалявайки силния миграционен натиск към нея. През септември ЕС отхвърляше идеята на Анкара, но в началото на октомври обяви, че е готов да я дискутира.

Своята подкрепа за включване на Турция в европейския списък на т. нар. „сигурни трети държави на произход” България обяви преди дни на заседание на вътрешните министри на страните от ЕС. Като цяло заседанието се солидаризира с идеята, но останаха резерви. Съвсем наскоро пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ако Турция не бъде в списъка на „сигурните държави”, преговорите за присъединяването й към ЕС следва да бъдат прекратени незабавно. Признаването на Турция за сигурна държава на произход явно е на път да се реализира, защото прекратяване на преговорите с нея в този момент е по-немислимо от всякога. Освен това, турският президент Реджеп Ердоган вече представи в Брюксел план а действие, с който страната му се ангажира по-бързо да приема обратно мигрантите, които са влезли незаконно от нейна територия в България, Румъния и Гърция, както и да повиши сътрудничеството си с българските и гръцките власти за предотвратяване на незаконното пресичане на общите граници. Планът предвижда още турската страна да укрепи граничните си сили, да затегне визовата си политика спрямо гражданите на държави, които са източник на мигранти, да подобри борбата с каналджиите и да регистрира всички пристигнали по нейните земи мигранти.

За финансово подпомагане, не само на Турция, но и на други страни, които са приели най-голям брой бежанци – като Йордания и Ливан, България, също се обявява от доста време насам с аргумента, че те го заслужават заради щедрото подслоняване на бежанци от четири години насам. Според София, тези държави заслужават не само финансова помощ, но и подкрепа за увеличаване на капацитета им за прием и регистрация на търсещите убежище, а също за противодействие на незаконния трафик на хора.

Последни изявления на председателя на Европейския съвет Доналд Туск дават основания да се предположи, че в отношенията си с Турция ЕС е готов на отстъпки, но ако тя намали бежанския поток от Близкия изток към Европа. Турция и сега е сериозен фактор в удържането на миграционния натиск, но може още какво да направи. Надежди за благоприятни развития дава разбирането, изразено от Доналд Туск, че „Не можем да се справим сами. Сътрудничеството ще е от полза за двете страни”.