Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да се приспособят към чуждия свят, но милеещи за нея, българските изгнаници стават „Другата България”.
Едно от най-ярките имена сред тях е това на Стефан Груев – син на началника на царската канцелария Павел Груев. След като завършва гимназия, той се записва да учи в Софийския университет, а по-късно продължава образованието си в Женева, където завършва право. През 1944 г. му е наредено да се върне обратно в България, но не го прави. Така се спасява от репресиите, на които няколко месеца по-късно е подложено семейството му. На 1 февруари 1945 година баща му Павел Груев е осъден на смърт от І състав на Народния съд заедно с регентите, депутатите и живите министър-председатели на Третото българско царство.
В историята на българската политическа емиграция след съветската окупация могат да се обособят три групи емигранти. Първата е свързана с напусналите страната в периода 1944-1946 г. Някои от тях са дипломати, стопански дейци, студенти, останали извън страната преди окупирането й от Червената армия. Сред тях е и Стефан Груев. Други я напускат в самото навечерие на 9 септември 1944 г., а трети успяват да избягат след започване на червения терор. Когато заминава за Женева, бъдещият журналист все още не подозира, че границите на родината му ще останат затворени за него през следващите 46 години. Семейството му е изселено в Добруджа и живее в пълна мизерия. След 13-годишна раздяла Груев успява да спаси майка си, която пристига при него в Париж. Установил се във френската столица, през 1947–1948 г. той издава емигрантския вестник „Български народ”, а след това става репортер в списание „Пари Мач”. Сред личностите, които интервюира, са Фидел Кастро, немският учен Вернер фон Браун, египетският генерал Насър и много други. Между 1957 и 1977 г. завежда бюрото на списанието в Ню Йорк. През 1963 година получава американско гражданство.
Сред българската емиграция Груев като че ли е най-разностранната и космополитна личност. Той съчетава бляскавата кариера на журналист в „Пари мач” с постоянни пътувания по света, с работата на писател, създал осем книги на френски и английски език. Стига до Антарктида и Южния полюс, но нито за миг не забравя България. Активен и непримирим антикомунист, той работи за нея в „Свободна Европа” и Би Би Си. Заедно с български емигранти създава няколко организации, сред които е „Свободният български център”. Ето какво разказва за центъра при едно от идванията си в България:
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Разкъсана облачност
Предимно облачно