Ако на Димитровден, 26 октомври, месечината е пълна, през следващата година кошерите също ще бъдат пълни и ще има много мед. Ако луната е на разсип, пчеларите няма да имат добър добив. Това е само едно от гаданията, извършвани на този ден. Хората се опитвали да предвидят също каква ще бъде зимата, ще има ли здраве и плодородие за семейството и т.н. Голям църковен и народен празник, Димитровден е съпроводен и с много обичаи. Цялата обредност преди, след и по време на празника, е много ясен пример за християнизирането на древни митологични представи, осмислянето им спрямо православната вяра и адаптирането на народния календар към църковния.
Народът ни нарича празника още Митровден, а целият месец октомври носи името Димитровски или Митровски. Много популярно е и названието Разпус или Разпуст. На същия (или на следващия) ден слугите и всички наемни работници се освобождавали, разпускали се. Господарите им давали обещаната заплата, следвали големи трапези, хорà и веселие. Според някогашното устройство на трудовия пазар, работниците се цанявали (спазарявали) на Гергьовден (6 май). В разгара на пролетта те уговаряли каква работа ще извършват и какви пари да очакват на 26 октомври, когато изтичал устният договор. Някои господари наемали работници за цяла година – от Димитровден до Димитровден. Веднъж „оглавени”, ратаите не можели да напуснат по никаква причина. Ако господарят се случел добър и справедлив – хубаво. Ако не – слугата теглел черно патил, според народния израз. Затова някога казвали, че на Димитровден „едни се заробват, а други – отробват”.
В народните представи Димитър и Георги са братя близнаци. Дните на тези светци бележат двата основни прехода в годишното време. Свети Георги носи лятото, а свети Димитър – зимата. Според вярванията, в полунощ срещу Димитровден небето се отваря, а самият светец се приема за покровител на зимата, студа и снега. От небето той разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг. Едно от гаданията за предстоящата зима извършвали с помощта на кравите. За съвременния човек със сигурност е малко странно, но ето какво правели на някои места – изкарвали животното навън и наблюдавали коя част от тялото си ще оближе първо. В зависимост от това предричали кога ще бъде най-дълбоката зима, най-големият студ – в началото, в средата или в края на сезона.
Димитровден и до днес е един от най-големите празници у нас. Имен ден е на Димитър, Димитрина, Димо, Димчо, Димка, Митра… В много градове и села се устройват събори, възраждайки традицията на някогашните пищни селски празненства. Според традицията на трапезата трябва да присъстват ястия с овнешко месо, петел (ако именикът е мъж) или кокошка (ако е жена). Както варена царевица, пестил, пита с ябълки, печена тиква и печени ябълки.
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..