Година след Освобождението на страната от Османско владичество през 1878-а, българите избират депутатите за Учредителното събрание, което да приеме първата конституция, с бобени и церевични зърна. 43 години след приемането на Търновската конституция през 1879 година суверенът е питан за първи път с референдум, иницииран от правителството на Александър Стамболийски. Поставеният въпрос на него е трябва ли министрите, довели България до две национални катастрофи /в резултат от Балканската война и от Първата световна война/ да бъдат съдени и впоследствие наказани. Тогава се е гласувало с черни и бели бюлетини.
Така в черно-бялото пространство започват българските референдуми, разказва проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. В случая проблемът е друг, защото самата конституция предвижда държавен съд за тези виновници, но политическото надделява. И вторият референдум в режима на Търновската конституция през 1946 г. е политически – това е допитването за република или монархия, при положение, че в самата конституция е отбелязано, че тя може да бъде променена от Велико народно събрание. То е свикано малко по-късно след референдума. Първите два референдума приключват с високи активност и резултат. Третият референдум отново е политически и с най-висока активност – 99,92 на сто. Той е проведен през 1971 г., когато българският народ беше призван да одобри новата конституция, която свързваме с управлението на Тодор Живков.
В най-новата история на България суверенът беше питан два пъти – през 2013 г. потърсиха мнението му за изграждане на нова ядрена централа и на 25 октомври т. г. – за дистанционното гласуване по интернет. В неделя, заедно с изборите за местни органи на властта, референдумът успя да събере над 35% избирателна активност. По данни на ЦИК 72,57 процента от подадените гласове предпочитат дистанционното гласуване, против са 27,43 на сто. Референдумът все пак надмина 20 на сто активност, а това задължава парламентът да разгледа въпроса за електронното гласуване, като народните представители ще имат три месеца, за да вземат окончателно решение по него.
Дистанционното гласуване по интернет ще улесни най-много българите в чужбина, които ще могат да гласуват на избори и референдуми и без да се налага да ходят до отдалечени от тях избирателни секции. Поради тази причина ниското им участие в неделя е донякъде изненадващо. Нашите сънародници гласуваха за националния референдум в 294 избирателни секции в общо 45 държави. По данни на МВнР общият брой на гласувалите е 26 939. По данни от ЦИК 92,12 на сто от тях подкрепят дистанционното гласуване. Най-много са гласувалите във Великобритания – 4875, в Германия – 3836, в Испания – 3098, а във Франция – 1019.
Започнахме с историята на референдумите, така и ще завършим. Едно допитване ни връща към далечната 1874 година, когато на населението в Македония е позволено да реши дали да се присъедини към Българската екзархия. Най-малко 2/3 от християнското население се самоопределя като българско и решава да стане част от новосъздадената епархия. Вследствие на това са създадени Скопска, Охридска и Битолска епархии, а по-късно и Неврокопската. Значението на този често пренебрегван референдум е голямо, тъй като границите на Българската екзархия са използвани за основа при определянето на територията на България на конференцията в Сан Стефано, а всички знаем, че именно тези граници се превръщат в идеала на народа за следващия половин век. Днес много наши сънародници от Македония чакат с нетърпение да получат българско гражданство, за да участват в живота на родината си. Какво обаче показват резултатите от проведения в неделя референдум? В откритата в Одрин секция за гласуване, при петчленна комисия, са гласували шест души. В секцията в Битоля са гласували седем души. Толкова за историята на референдумите и участието на днешните българи.
Формацията "Да, България", която е част от опозиционната коалиция "Демократична България" се събира на Национална конференция, която да избере нов лидер или двама лидери на мястото на подалия оставка като председател Христо Иванов заради слаби..
През нощта на много места ще е с превалявания. В източната половина от страната и северозападните райони валежите ще са временно интензивни и придружени с гръмотевици. Минималните температури ще бъдат между 7° и 12° , в София – около 8°. В неделя ще..
Младежи католици от цялата страна се събраха в храма "Св. Франциск от Азизи" в село Белозем, община Раковски, за да се включат онлайн в изпращането на Светия отец папа Франциск към небесния му дом. Част от децата, получили първо причастие от папата..
Младежи католици от цялата страна се събраха в храма "Св. Франциск от Азизи" в село Белозем, община Раковски, за да се включат онлайн в изпращането на..
Бедствено положение е обявено в монтанското село Лехчево, община Бойчиновци, след проливния дъжд снощи, който наводни къщи и доведе до евакуация на..
Националната кампания "Капачки за бъдеще", която цели да закупи медицинска апаратура за лечението на деца, се провежда в София и още пет града...