Преди две седмици, в един съботен ден, излязох да се поразходя. Много обичам да се разхождам, когато София е празна и когато ръми. Докато се разхождах с фотоапарата, започнах да се вглеждам в локвите наоколо и видях, че в тях се виждат много красиви неща – емблематичните сгради на София. Те ми се сториха интересно потопени надолу с главата като някакъв паралелен свят. Започнах умишлено да търся и други подобни локви. За моя голяма изненада видях, че има много такива. Особено когато спря дъждът и утихна вятърът, водата съвсем се избистри, локвите станаха като истински огледала. Аз по принцип обичам водата, реките, езерата. София няма канали, но пък си има своите локви! Дори благодаря на съдбата, че живея в град, в който не всичко е „под конец”, че улиците не са скучни и там могат да се намерят много интересни неща, като локвите например.
Интересът на Елина към красотата на големия град с неговата архитектура, съвкупност от енергии, културни наслагвания и противоречия, звуци, миризми и хора се ражда още в детството. Той е и двигателят, който я кара в един момент да посегне към фотоапарата, да черпи вдъхновение от старата градска френска фотография, от великолепните творци на ХХ век Анри Картие-Бресон, Робер Дуано и др. Ето какво разказва Елина:
Интересът ми към фотографията тръгна от интереса ми към моя роден град София. Когато бях ученичка, имаше едно списание „София”. То ми беше любимо, защото в него имаше много снимки на столицата, загадки, статии и есета. Именно от него се породи първоначалният ми интерес към града, детайлите в него, които често остават незабелязани в ежедневието. И въпреки че много обичам да пътувам и да снимам най-различни неща, София си остава моя любима фотографска тема и до днес.
Опознавайки творчеството на Елина Нинова, силно впечатление ще ви направи това, че всеки от нейните албуми – за София, Барселона, Париж или Истанбул, наред с характерния почерк на своята създателка, носи и силен свой собствен вътрешен заряд. Някои от фото творбите дори създават илюзията за живописни платна – като например наситените с драматизъм снимки от албума за Рим. Какво е необходимо на една фотография, за да предаде тя най-точно душата на града?
Колкото и банално да звучи, необходима е любов към града. Трябва да погледнеш на него с добри очи. Само тогава можеш да усетиш душата му. А вече как точно ще я пресъздадеш, зависи от много неща. Имам една любима мисъл на Ансел Адамс, която гласи, че снимката не е просто щракване с фотоапарата. В нея, без да искаме, влагаме книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали и дори хората, които сме обичали. Всяка снимка е пречупена през нашия собствен поглед.Как се осъществява срещата между твореца и уникалния кадър? Търсен ли е той или той сам намира Елина?
По-скоро той ме намира мен, въпреки че много харесвам и режисираната фотография, тази, която се прави с модели. Например в руските фотографски сайтове могат да се видят невероятно красиви и интересни неща – снимки, които разказват цели истории, цял филм в един кадър, и аз много им се възхищавам. Но аз лично не правя така. На мен ми харесва да запечатвам спонтанния миг. Да се разхождам по улицата и когато видя нещо интересно, да го хвана в обектива, разкри пред Радио България майсторката на кадъра Елина Нинова.
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..
Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..