България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г.
В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими едва малко преди падането му. Те бяха свързани не толкова с непоносимостта към режима на Живков и всесилната власт на партийната номенклатура, а с преките резултати от това управление, лишило хората от елементарни права като да дишат незамърсен въздух и да пият чиста вода. Дисидентство и екогласност се превърнаха в синоними. Гражданското недоволство потече тъкмо в тази посока. Началото на „българската пролет” през 1989 г. беше свързано с открито изразената критична позиция на български интелектуалци по екологични проблеми, извела ги на преден план на обществената сцена. Ето какво казва актьорът Петър Слабаков:
На рождения му ден – 23 април, през 1990 година се ражда Политическият клуб „Екогласност” – първата автентична природозащитна партия в България, наследник на Обществения комитет за екологична защита на Русе от март 1988 г. Във Великото народно събрание, избрано на 10 юли 1990 година, има 17 депутати на „Екогласност”. 15 от тях ще подпишат новата конституция през 1991 г.
Първи председател на партията е актьорът с характерния глас, който трудно може да бъде сбъркан, станал символ и пример за хората, превърнали борбата за чиста природа в политическа кауза – Петър Слабаков. Той не е завършил Държавното висше театрално училище, но въпреки това има над 150 роли в киното и незнайно колко в театъра. Емблематични са превъплъщенията му във филмите „Пленено ято” на режисьора Дучо Мундров, „Шибил” на Захари Жандов, „Цар и генерал” на Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите” на Иван Ничев, „Вечни времена” на Асен Шопов, „Покрив” на Иван Андонов и др.
Като лице на политическата промяна след 1989 г. и един от основателите на СДС, твърдо отстояващ човешките си принципи, той е, както обичаше да казва, „вечно в опозиция”. И като депутат си остана същият – враг на костюмите, лъскавите обувки и демагогията. Когато „костюмите” в парламента изместиха идеите, Слабаков се оттегли от политическата сцена.
Уволняван от работа, изключван 4 пъти от БКП, Слабаков до края на живота си остава верен на своите виждания и винаги казва каквото мисли. Неговите многобройни роли в живота и на сцената са пример за чест, достойнство, свободолюбие и искреност.
2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от..