Няма нищо по-хубаво от това да започнеш деня си с усмивка. Преди ерата на интернет и многобройните леснодостъпни шеги там, доза хумор всеки ден носеха карикатурите във вестниците. Китайска мъдрост гласи, че една рисунка струва повече от хиляди думи и въпреки че тиражите на ежедневниците в целия свят спадат, карикатурите продължават своя живот. Доказва го и интересът към Балканския фестивал на усмивките, чиято цел е да покаже чувството за хумор на народите от региона. 

Юлиан Станкулов – творчески директор на фондация „Имеон Балкани”, която е организатор на фестивала, разказа за идеята на изложбата:

Миналата година през лятото проведохме първия „Летен фестивал на усмивките”. Този е Балкански и идеята му е да покаже на какво се смеят народите от Балканите. Във фестивала вземат участие 30 автори от девет балкански държави.  В изложбата са представени над 120 произведения. Най-хубавото е, че всичко може да се осмее в карикатура – тя дава свободата на хората да изразят това, което мислят и да кажат истината чрез усмивка. Любимата ми карикатура е тази, която сме сложили на транспарантите, неин автор е Ивайло Цветков. Тъй като България е домакин на феста е хубаво българин да представи изложбата с негово творение. Много е важен фактът, че въпреки това, което се случи във Франция, карикатуристите продължават да имат смелост да казват истината на обществото.

Разглеждайки експозицията, човек се среща с актуалните проблеми и особености на балканския характер по начин, предизвикващ усмивка – от бабата, която посреща бежанците в селския двор с мотика, до политика, чиято уста е залепена с 500 евро и си мълчи.

Да опишеш вчерашните събития по един сериозен, но и остроумен начин, без да обидиш никого е умение, което малко хора притежават. Карикатуристите, посредством своя остър ум и още по-остър молив, документират историята на нашата част от света по един неповторим начин.

Александър Божинов (1878-1968 г.), един от бащите на българската карикатура защитава тезата, че:

„Карикатурата трябва да бъде преди всичко изкуство, едно художествено произведение. И като такава, тя не може да бъде вулгарна, нито обиднa. Аз съм против кръвта. Ако има някоя моя карикатура да е драстична, да съм изобразил някое събитие, където да се е проляла кръв, това не значи, че аз съм против мястото, където е станало това, но против методите, против действията.”

Снимки: Силвия Петрова и „Имеон Балкани”