Тя е 23-годишна млада жена с българо-сирийски произход. Тук е родена, тук се е образовала и определя себе си като мост между двете държави – Сирия и България. Какво може да подбуди тази личност да напише роман? Ето и нейната изповед:

Това, което се случва в Сирия, че семейството на баща ми е там, ме подтикна да напиша първите страници на моя роман. Виждам неговата мъка и страдание, когато гледа новините, когато се чува с роднините си. Всички тези емоции много ме докоснаха, нямаше как да ме оставят безразлична. Аз съм много близка с баща ми и затова избрах този начин – писането, за да покажа обичта си към него. Главната ми героиня е едно младо момиче, което се казва Сарая. Тя започва живота си с брак в Сирия. Тя е много щастлива, но когато започва войната, всичко се преобръща… Книгата показва силата на човешкия дух над всички мъки и страдания. Тя губи близките си, любовта си, но преборва всичко това в името на живота. Историята в книгата започва в Сирия и приключва в България. Читателите ще пропътуват целия този път заедно с героите и ще усетят всичко, което се случва на човек, който минава през ужасите на войната, превръща се в бежанец, отива в чужда държава…

Едва когато книгата е отпечатана, бащата на Даян разбира още от първите редове, че тя е посветена на него, на родината му Сирия, такава каквато я помни.

Очарователната ни  събеседничка има много красиви спомени от времето, когато е прекарвала ваканцията в Сирия при нейните близки. Разказва ни например как на Байрам са обикаляли и раздавали месо на съседите. Но има  един спомен, който пази дълбоко в душата си. Той е свързан с една много красива платонична любов, с писма, писани на арабски, от едно момче. Тези мигове остават в сърцето й до ден днешен и  са извор на вдъхновение в книгата.

Даян е много чувствителна към разделението, което бежанската вълна провокира в хората. Според нея, част от бежанците са много измъчени, имат нужда от помощ, от подкрепа, в която и страна да отидат, защото е много страшно да напуснеш родината си, да изгубиш семейството си, да няма къде да се приютиш. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не всички търсят спасение, някои търсят унищожение…

Попитахме я какво е нейното обяснение, че все по-млади хора са привлечени от терористите и се включват в терористични актове. В дома й тази тема се коментира и тя смята, че именно младите хора са по-лесни за манипулиране, по-лесно им се внушава някаква кауза, която те да следват. Ето защо те се включват в тази вълна на насилие.

А какво място заемат в сърцето на  Даян България и Сирия?

България за мен е дом, в който съм отраснала. Аз съм попила нейните традиции, получила съм възпитание, среда. Но в Сирия са моите корени и няма как да не се връщам към тях.

Провокирани от заглавието на книгата, нямаше как да не попитаме младата авторка, за кои има място в Рая?

Според мен, има място за всички тези невинни животи, които бяха пропилени насила и които не успяха да бъдат изживени.Има две водещи сили тук на Земята и те са описани в книгата ми. Това  за мен е добротата и любовта. Тях трябва да съумеем да опазим, за да бъдем по-човечни.

Ето и посланието, което изпрати Даян Шаер към аудиторията на Радио България: Животът, който имаме, е един и сега е най-добрият момент той да бъде изживян, защото не за всеки има утре.