След две десетилетия на интензивни преговори за намаляване на парниковите емисии в света, темата отново е на дневен ред, този път в Париж, на провеждащата се там от 30 ноември до 11 декември 21-ва Конференция по изменение на климата. Очакват се ново, глобално споразумение по изменение на климата, и разрешаване на спорни въпроси около постигането на по-висока ангажираност на държавите с намаляването на емисиите парникови газове. Някои противоречия остават, но други са преодолени, и както изтъкна в словото си на форума президентът Плевнелиев, дебатът се води в момент, когато цената на „чистата енергия“ значително е намаляла, а способността за ограничаване на потреблението на енергия се е увеличила.

За разлика от преди, най-големите световни замърсители с парникови газове – САЩ и Китай, вече не преговарят по климатичните въпроси като съперници и от миналата година имат двустранна спогодба за съвместна борба за намаляване на вредните емисии. Остават обаче тежки противоречия между развитите и развиващите се държави. Развиващите се настояват развитите, които излъчват най-много въглеродни емисии, да финансират прехода към по-зелена енергия и да подготвят бедните да се справят с ранните последици от изменящия се климат. Дадените  обещания са големи, но явно далеч от очакваните 100 милиарда долара годишно.

След обичайните официални изявления, на конференцията в Париж вече се водят сложни преговори. Българската делегация има мандат да отстоява позиции по въпроси за финансирането и развитието на високите технологии, както и за изграждането на капацитет за постигане на устойчиво развитие в контекста на климатичните промени и адаптацията към тях. Делегацията участва във форума със самочувствието, че представлява държава, която според признание на ЕК от края на октомври т.г., е една от 13-те членки на ЕС, които ще изпълнят всичките си национални цели до 2020 г. в сферата на възобновяемите източници, енергийната ефективност и намаляването на емисиите парникови газове от секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците.

И наистина, още 7 години преди определения краен срок, България повиши дела на възобновяемата енергия в енергийния си микс до 20 процента. Успя да намали парниковите емисии с 20 процента, а същевременно да увеличи енергийната ефективност с 20 процента, а сега споделя целта на ЕС до 2030 г. да намали парниковите емисии с 40%. България е водеща страна в Европа и по опазване на природните екосистеми и биоразнообразието, защото една трета от нейната територия е защитена от най-високите в света стандарти за опазване на околната среда, като част от общоевропейската мрежа Натура 2000. Някои от тези постижения обаче като например преждевременното внедряване на 20% възобновяеми енергийни източници, станаха реалност с цената на висока социална цена за населението. Друга част, като например запазването на високия дял на защитените природни райони, често генерират напрежения между държавата, частния сектор и неправителствените екологични организации. Силната ангажираност на правителството с опазването на околната среда не води непременно до реакции на одобрение и докато едни го критикуват за престараване, други искат повече ангажираност, а трети имат съмнения за сключване на задкулисни с бизнеса в ущърб на екологията.

Така или иначе, ангажиментът на страната е активен, и докато в Париж се водят преговори по глобалните въпроси, в София се протича конференция за измененията на климата и предизвикателствата, пред които са изправени българската природа и туризъм.

До края на парижката конференция има повече от седмица и е трудно да се предскаже как ще завърши, но междинните оценки са по-скоро оптимистични. Оптимистично, но същевременно и драматично, прозвучаха също заключителните думи в изказването на българския президент Росен Плевнелиев на парижкия форум: Бъдещето е безценно, но въглеродните емисии не са. Днес трябва да решим как ще платим тази цена, защото залогът е утрешният ден.