Известният български етнограф Ангел Гоев в продължение на повече от 45 години се занимава с изследването на народните вярвания и представи, особено в тяхната магическа част. Винаги с огромен интерес преминават изложбите на амулети и талисмани, изработвани от него. Знания за направата им той черпи от народните представи, предавани от поколение на поколение, както и от археологическите данни и древните писания. Попитахме го защо, според него, и днес, повече от 12 века след приемането на християнството, немалко българи, смятащи себе си за религиозни, търсят решение на проблемите си в магията и народните обреди.

Това време, което назовахте, е съвсем малка част от историята на човечеството. Християнството е една сравнително късна религия. Двете хиляди години, през които тя съществува, е много кратък период на фона на общочовешката история. Още с появата си като мислещо същество човек попада в една силно агресивна среда. Той е населил света около себе си с различни свръхестествени митологични, демонични същества, уроки, магии, завист, лошавини, и е трябвало още от най-дълбока древност да се опълчи срещу тях, тъй като те са много по-силни от него, според тогавашните вярвания. За да се предпази,  той е трябвало да изгради една магическа защитна система. Още като първобитно същество, той започва да използва магията за своите цели – като защита, или за въздействие върху заобикалящия го свят. Едва много по-късно, когато се появява християнството, се подема упорита борба срещу тъй наречените езически вярвания и представи. Но те са вкоренени много дълбоко назад във времето, и на християнството не му се удава да ги изкорени.  Така и до днес представите за магическото въздействие към света са живи в народните вярвания, но разбира се, не във всички слоеве на населението, – обяснява доц. д-р Ангел Гоев.

Целта на амулетите и талисманите, така наречените предмети на силата, е да прогонват злото и да носят добро. Амулетът е предимно пазител, а талисманът не само предпазва, но и носи добро във всяко едно начинание. При изготвянето на амулетите огромно значение има използваният материал – камък, кост, но най-вече дърво, в което още от дълбока древност народът влага магическо съдържание. Амулетите и талисманите се приготвят от различни видове дървесина – глог, дрян и др., от различни техни части – от долния или горния край на короната, от стеблото или корените. Значение има мястото, на което е расло дървото – срещу изгрева или залеза, както и частта от денонощието, през която е взето клончето. Ето и още нещо много важно:

Всеки амулет се прави в единичен екземпляр. Не бива да се повтаря така, както няма двама еднакви човека. Изискванията за изготвянето на амулета за един определен човек – неговата големина, форма, от какъв материал и кога той да бъде получен, се определят чрез сложни изчисления, зависещи от естеството на конкретния човек и предназначението на амулета. Амулетите биват два основни вида. За персонификацията на един амулет при изготвянето му са от значение данни като трите имена, дата на раждане, времето в денонощието, когато е роден човекът. Вторият вид са амулетите, които се изготвят предварително и като ничии. Тогава, както е казал народът, те трябва „да ви грабнат окото”, т.е. да ви привлекат. Иначе казано, амулетът сам си избира човека или човекът сам си избира амулета. Амулетът преминава през множество обреди – с огън, вода, билки и наричания. Едва след това той става персонален за човека, за когото е предназначен, или който си го хареса, – уточнява доц. Гоев.

Има ли възможност при използването на амулет или талисман, който не е предназначен за нас, да се получи обратният ефект и да се отприщят някакви зли сили?

Не! – категоричен е доц. д-р Ангел Гоев. – Според народните представи не може, защото амулетите се правят за добро или конкретна положителна цел. Ако не бъдат спазени стриктно народните предписания при изработката на амулета или талисмана и се направи грешка, той остава една обикновена вещ, която не оказва въздействие. Но няма начин да носи негативна характеристика. Има случаи, когато амулетите се правят за конкретна цел. А когато целта е изпълнена, амулетът остава просто един предмет. Има случаи, когато след като изпълни предназначението си, амулетът или талисманът по мистериозен начин изчезва.