Борбата с корупцията е проблем, който често влиза във фокуса на изследователите. На базата на европейския опит в България бе създаден „Индекс на местната система за почтеност“, представен от Асоциация „Прозрачност без граници“. През 2011 г. коалиция Transparency International направи оценка на националните системи за почтеност в над 25 европейски държави, включително и България. Това са всички структури на държавните институции и основни актьори – бизнес, политически партии, медии, гражданско общество, които изграждат системата за прозрачност. Изводите са, че за да има стабилна система от прозрачни и почтени институции, със стабилни отношения между тях, е необходим съответен капацитет, достатъчна независимост и механизми на управление във всеки сектор.
Много от българските институции, които тогава оценихме, за съжаление отбелязват ниски резултати основно по отношение на ролята си в системата за почтеност, коментира д-р Линка Тонева – програмен координатор на асоциация „Прозрачност без граници“, българският представител на Transparency International. Те имат добър капацитет – човешки и финансови ресурси, законово установена независимост да упражняват своите функции. Но поглеждайки към ролята им в местната система и в националната система за почтеност, виждаме че не успяват да бъдат гарант за ефективно функциониране на механизмите, които са предназначени да изпълняват. Например по отношение на полицията – липсва ефективно разследване и разкриване на корупционни престъпления и злоупотреби. По отношение на бизнеса – липсва ефективна роля в това да се инициира антикорупционна политика, както и подкрепа на гражданското общество в усилията му да инициира стабилни политики за реформа.
Асоциация „Прозрачност без граници“ инициира сега първата по рода си сравнителна класация на ключови институции на местната власт и социални актьори, които изграждат системата на почтено и отговорно управление на местно ниво. Индексът представя сравнителна картина на антикорупционния капацитет, роля и значение на общински съвет, кмет, общинска администрация, политически партии, органи на съдебна власт, полиция, бизнес, медии и гражданско общество. Показателите, по които е създаден „Индекс на местната система за почтеност“ са капацитет, роля и управление. Ролята дава мястото, според правомощията му сред другите органи, когато става въпрос за държавен орган. Капацитетът кореспондира с наличните възможности – финансови, административни и човешки капацитет. По отношение на управление е включен и субективният елемент, който показва как системата се управлява – с наличие или отсъствие на: добра воля, усилия и прагматизъм. Индикаторите, чрез които е събирана и обобщена информацията са 169, а 27 екипа на Асоциация „Прозрачност без граници” са били заангажирани с изследването. Първото място си делят София и Бургас, а в дъното на класацията попадат Видин, Варна и Хасково.
София и Бургас се оказват градовете с най-прозрачни в сравнителен план органи на местна власт, продължава Линка Тонева. – Все пак София е столица и е трудно сравнима с други градове, но е с водещи позиции заедно с Бургас, основно заради въведени добри практики между институцията на кмета и другите стълбове на системата за почтеност каквито са общинският съвет, гражданското общество и бизнеса. Добрата работа на столичния омбудсман е един допълнителен стимул за отчетените резултати. За столицата не толкова добри оценки получават органите на МВР, политическите формации и медиите. В София нисък е приносът към системата за почтеност на прокуратурата и съдилищата. Това, на което обръщаме внимание, обаче, са системите за почтеност. Защото в последните 25 години има добре работещи практики в много български градове, които трябва да бъдат поощрени. Но ние малко знаем за тях. Малко знаем за Бургас, че като община тя е публикувала огромен обем от информация за работата и на общинския съвет, и на кмета и неговия екип. Когато имаме информация, гражданското общество може да упражнява един по-ефективен контрол. Това е много важно, защото е стимул останалите общини да се сравняват с първенците в класацията.
Изненадващо нисък общ резултат отбелязва Варна, който я поставя на предпоследно място в класацията, следвана само от Хасково. Отговорността за това лежи най-вече върху общинския съвет на морската ни столица в мандата 2011-2015 г., смятат от „Прозрачност без граници“. Причината е в почти пълната непрозрачност на дейността му, липсата на отчетност, натискът от външни фактори и др. Другите големи длъжници на града са партиите – липсват данни за финансирането на предизборните кампании, за правилата за избор на кандидати и т.н.
Индексът ще създаде основа за обмен на добри практики и развитие на капацитет у всички участници в политическия процес, гражданското общество и бизнеса на местно ниво в българските градове и региони, убедени са от „Прозрачност без граници“.
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на българските училища "Кирил и..
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и..
Младежкият център “Захари Стоянов” в Добрич организира фолклорна среща на общностите по повод Международния ден на толерантността. Целта на..