В навечерието сме на Рождество. В очакване на великото тайнство всяко християнско семейство се е събрало в уюта на дома, около благословената празнична трапеза, за да посрещне раждането на Христос. Днес сме заедно с митрополита на Българската православна църква за Западна и Средна Европа Антоний. Разговаряме за мира и тишината на рождественската нощ и как да следваме светлината.
В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – раждането на нашия Спасител Иисус Христос. Празникът, който ни възвестява ангелската песен „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение”. Христовият мир пребъдва всякога с всички нас. Живеем във времена, когато наистина Христовият мир е потребен на всяка човешка душа. Потребна е любовта, която обединява всички. Потребно е и смирението. Христос ни учи точно на смирение, защото Бог се въплъти и смири, слезна на земята, за да можем да отидем при Него. Това е един процес, който през благата воля на нашия Небесен отец, чрез въплъщаването в Божия син, всички ние да станем чеда Божии. Така че раждането на нашия Спасител е празник, който ни дава ново начало, отваря небесната врата и ни дава възможност да се срещнем с Бога.
Как да забравим суетата, как да се отърсим от нея и да бъдем по-добри?
Преди всичко, имайки в себе си примера на родилия се Младененец, да загърбим суетата на ежедневието. Защото живеем в свят, изпълнен с много страсти и много изкушения, със земни наслади и блага, които по никакъв начин не удовлетворяват вечното търсене на мира и най-вече на духовните блага. Няма земна награда, която да запълни духовната празнота, която всеки от нас има, ако не срещне Христос, особено в неговото Рождество.
Живеем в един несигурен свят, в който християни, а и не само те, са изложени на терористични атаки от ислямисти, които са доста крайни. Как да не се гневим?
Християните още в първите векове на Църквата са били подложени на гонения, на линчувания, сочени са с пръст, че са извън правилата на светския живот, който за жалост ни поднася злободневията на ежедневието. Това, което се случва в нашето време, е липсата на любов в Христа. Православната църква, която е много толерантна, която уважава правото на избор, на вяра, на религия на всеки един от нас, не осъжда тези, които са поели по един или друг път. Църквата осъжда насилието в света. Не става въпрос за отделни религиозни групи, говоря за една от божиите заповеди – “Не убивай!” Никой няма право да отнема човешки живот, защото един е този, който е източник на живота – това е Бог. Христос и вярата ни в Бога е тази, която ни сплотява. В навечерието на Рождество да загърбим суетата на ежедневието, политическите си различия, да загърбим това, което ни отдалечева от нашего брата и да се обединим, защото когато сме заедно, сме по-силни. Именно Христос затова слезна и се въплъти на земята, за да може да благовести Божия мир тук, за да можем всички ние да бъдем миротворци.
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...