„Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев. Вестник „Монд“ описва гласа му като „съзвездие от скъпоценни камъни“. Още от началото на кариерата му, той е сравняван с руския колос Фьодор Шаляпин, а също и с Борис Христов. Ето малка част от това, което критиците казват за него:
„Одухотвореното лице, очите, които казват толкова много – понякога влажни от мъка, понякога – ледено студени и жестоки или лукаво проблясващи... И тогава зазвънява гласът му – освободен в целия си диапазон дълбок и красив бас. Гюзелев като актьор впечатлява с вътрешната си енергия и страст, с дълбокия си емоционален потенциал. Той създава необичайни преживявания и емоции. И жестовете му – толкова експресивни, нежни и срамежливи, предизвикващи или прощаващи. Винаги енергични, те са елегантна и прецизна изява на сценичното му мислене, като придават съвършенство и завършеност на сценичните му образи.“
Никола от детството си живее с музиката и рисуването. На 11 години изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град, Павликени. В различни периоди на порастването си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини. А ето какво си спомня като възрастен за своя първи досег с музиката:
Когато е на 15 години, чува за първи път монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски и е омагьосан от въздействието на оперната музика. Години по-късно на въпрос защо монологът на Борис му е направил толкова силно впечатление, Гюзелев казва:
Самата мелодия ме впечатли, като имате предвид, че отдалече и думите не съм ги чувал. Това издигане на гласа нагоре като летене. Но както вече ви казах, това можеше да се случи, можеше да не се случи и сигурно пак щях да тръгна по този път.
Семейството се премества в София, Никола продължава да пее, свири и рисува. Приет е в Художествената академия в специалност "Живопис", където се отличава с ярка дарба и отлична техника. През 1960 г., след като е завършил с отличие висшето си художествено образование, му предлагат договор за Берлин и той се подготвя да замине. Но срещата с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров променя решението му. Бръмбаров открива не само неговия талант, но и таланта на певци като Гена Димитрова, Николай Гяуров и Арон Аронов. Гюзелев остава в България и учи пеене при него.
През юни 1961 г. прави своя дебют на сцената на Софийската опера с ролята на Тимур от операта „Турандот“ на Пучини. През 1962 печели златен медал на международния младежки фестивал в Хелзинки. Казва, че именно тази награда го мотивира да продължи пътя си като професионален певец. През 1963 г. вече е носител на Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена.
След това се превръща в един от най-търсените оперни изпълнители. Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Сан Карло" – Неапол, "Щатсопер" – Виена, "Щатсопер" – Берлин, "Ковънт Гардън" – Лондон, "Гранд Опера" – Париж, "Болшой театър" – Москва, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Колон" – Бунос Айрес и много други. Мисията му – да заразява с магията на операта, може да се смята за изпълнена.
В края на дългата си артистична кариера той оставя музикална галерия с над 70 герои от руската, италианската, френската и немската опера. Една от най-въздействащите му роли е тази на Борис от операта на Мусоргски „Борис Годунов”. Затова ще завършим с неговият монолог, запазен в Златния фонд на Българското национално радио.
Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да..
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят..
„Чувала съм да казват, че Блага Димитрова е недоразумение – жена, при това поет и толкова разсъдлива. Критиците, които често я обвиняват в „умозрителност”, я корят, че „измисля”. Това са думи на прочутата френско-българска интелектуалка и изследователка..