Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За домашната ракия като част от националната култура и поминък

БНР Новини
Снимка: архив

Не минава празник в дома ни без наздравица с традиционната гроздова или сливова алкохолна напитка на българина – ракията. Без нея не минава нито венчавка, нито кръщене по български. Ракия се пие по всякакви празнични поводи и дори при възпоменание за мъртвите. В навечерието на коледните и новогодишните празници всеки бърза да се запаси с хубава ракия, за да „повдигне градуса“ на веселото настроение. Към традиционните мезета за Коледа най-много върви ракията домашно производство. Обикновено тя е направена на село, в някоя от малките казанджийници. Тези ателиета за варене на ракия не се нуждаят от реклама за привличане на посетители. Знаят ги всички местни жители и разчитат, че там ще им сварят най-добрата ракия, с която ще събудят завист сред познавачите.

Снимка

Мини-казан за ракия с вместимост 250 млТази година земята даде добър плод и цяла есен около селските казанджийници се трупаха хора, донесли свой материал за производство на ценната напитка. Варенето на ракия не е проста работа, за него трябва търпение и майсторлък – твърди Благой Попов, майстор-бакърджия от гр. Пловдив. Той повече от 30 години изработва казани за дестилация на ракия. Всичко прави според вкуса и изискванията на клиентите, а най-търсените са инсталациите с обем от 250 литра. Не липсват и поръчки за казани от един тон, а напоследък има и сувенирни изделия, с които човек може да си произведе сам една чаша ракия.
За себе си Благой Попов казва, че е сред малкото занаятчии, които правят ракиени дестилерии, а интерес към тях има. Никой не може да отнеме ракията на българина, и нищо не може да я замени, защото отдавна е част от бита ни – казва майсторът-бакърджия и припомня колко стара е традицията да се правят ракиени казани по земите ни.


Едни от първите казани, появили се по българските земи, са били керамични. В музея в гр. Троян има възстановка на такъв казан, направена според парчета, намерени от археолозите. В цял свят и в цяла Европа се дестилират алкохолни напитки, а по нашите земи ги наричаме ракия. Технологията е сходна, а разликата е във вкуса. Към етиловия спирт, който ползваме за консумация, се добавят различни аромати. Тайната на добрата ракия е в подбора на плодовете, да са узрели, здрави и почистени от костилките. Хубава гроздова ракия става от виното. Процесът на варене е важен, защото при него трябва да се запази ароматът на етеричните масла, те й придават хубавия вкус. След дестилацията на ракията се прави допълнителна обработка, добавят се вода и дестилати от билки и етерични масла. По нашите земи се правят хубави и качествени видове ракия, които печелят често медали на световни изложения и дегустации,
обяснява Благой Попов.

По думите му, разлика между домашната и фабрично произведената ракия почти няма, стига при домашната да не са допуснати основни грешки. Хората, които са се занимавали с години и се интересуват как се вари ракия, я правят много хубава и качествена, казва Благой Попов и се сеща за анекдот:

Майсторлък има и в пиенето, а по този повод има много анекдоти във фолклора ни. През Велики пости отишли млади хора да питат селския поп, най-ученият сред хората, дали е грях, ако се пие ракия. Той отворил Свещеното писание, търсил за ракията, но нищо там не пишело. Накрая, за да им даде добър съвет, с който да спечели уважението, той им казал, че ракията е умно нещо, пие се с мярка, защото ако е без мярка, днес взима на човек акъла, но утре му го връща. Обаче не е хубаво, ако всеки ден ракията започне да замайва главата на човека – разказва Благой Попов.

А ето и нещо от майстор Попов за законите, свързани с ракията и казаните:

България има добър закон за акцизите, само че трябва да се прилага повече контрол върху неговото спазване. Чу се в Народното събрание, че искат да вдигат налога за върху домашната ракия, но с това няма да има повече приходи. Все пак селската ракиджийница представлява ателие за услуга и не произвежда алкохол с търговска цел. Ако усилията се насочат към по-добър контрол над количествата произведена ракия в малките населени места, ще има повече приходи за държавата. Много добър пример дава Законът за производство на ракия отпреди 1944 г. Според него всеки е бил длъжен да декларира количествата сливи, приготвени за сваряване на ракия. Общински служител минавал и според тях определял акциза, още преди дестилацията. Предимството е, че след като предварително си плащал акциза, единственото което оставало да направи собственикът, е да свари качествена ракия, така че да я продаде и да си оправдае разхода, обяснява Благой Попов.

Снимки: БГНЕС и destilatori.eu



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Илков

Постъпката на директора на Народния театър беше неуместна

Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..

публикувано на 08.11.24 в 11:04

По съседски: Събития с балкански адрес

Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..

публикувано на 08.11.24 в 10:25

Започва Международният фестивал на етнографското кино "OKO" с акцент върху Украйна

Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна.  Тази година екипът на..

публикувано на 08.11.24 в 08:40