Срещата ми с малката църква до хотел „Рила”, както е известен сред софиянци старинният храм „Свети Николай Мирликийски” в центъра на столицата, се състоя по малко по-различен начин – след като тръгнах по следите на един духовник, отец Николай Нешков. Отецът дълги години бе служил в другия софийски храм на Свети Николай Мирликийски, известен като Руската църква. Свещениците, великолепният хор и приветливата му атмосфера бяха превърнали Руската църква в емблематично и притегателно място не само за вярващите християни. В храма, събиращ под купола си миряни от различни националности – българи, руснаци, сърби, украинци, човек можеше да намери уединение и душевен покой, да подеме необезпокояван диалога си с Всевишния. Така беше до назначаването на новия предстоятел на Руското подворие в София архимандрит Филип Василцев през 2011 г., който внесе етническо разделение в храма, прокуди българските свещеници и влезе в конфликт с българските енориаши. Днес някогашните енориаши от Руската църква се събират в старинния храм „Свети Николай Мирликийски“, в който от 2013 г. предстоятел е отец Николай Нешков. С него се срещнах, за да науча повече за историята на черквата.

Предполага се, че първият християнски храм на това място е издигнат по времето на римския император Константин Велики (ІV в.) като част от Дворцовия комплекс, в който той можел да отсяда при престоите си в античния град Сердика, чиито руини днес могат да се видят в центъра на столицата. През XIII век българският севастократор Калоян издига  резиденцията си върху основите на дворцовия комплекс, както и нова църква на мястото на раннохристиянската. Затова улицата, на която днес се намира тя, се нарича „Цар Калоян”. Предполага се, че църквата е била действаща през вековете на Османското владичество. За нея споменава през XVI в. в пътеписите си немският пътешественик Стефан Герлах.

Храмът има много достроявания през вековете. През 1944 г. при англо-американските бомбардировки на София (през Втората световна война България като съюзник на Германия обявява война на САЩ и Великобритания) храмът е сринат до основи. Тогава изгаря и църковният архив. Единственото, което се е запазило, е голямата храмова икона на Свети Николай, разказва отец Николай. В последния си вид църквата съществува от 1970 г. Отецът допълва, че не разполагаме със снимки на стария храм, който бил трикорабна базилика, но представа за него ни дава картина на пътуващ австрийски художник, направена малко след Освобождението на България. През 1970 г. храмът е възроден по инициатива на българския патриарх Кирил. Тогава са възстановени и службите. Ето какво още ни разказа отец Николай: 

Една интересна подробност за нашия храм е, че за 12 години той е бил руска църква. Това е станало след като през 1934 г. Царство България установява дипломатически отношения със съветската държава. Тогава руският храм в София на бул. „Цар Освободител” е даден на българската църква, а руското духовенство е приютено в този храм. Сред това духовенство е и роденият в Русия архиепископ Серафим.

Днес гробницата на архиепископ Серафим се намира под олтара на Руската църква в София, а миряните пускат в специална кутия до саркофага му молби за благословия и изцеление. Вече са събрани множество свидетелства за благодатната помощ на архиепископа. На 4 декември съвместна комисия на Руската и Българската православни църкви обяви дългоочакваното решение, че няма пречки за канонизирането на архиепископа. Официална позиция за това трябва да даде Светият Синод на Руската православна църква на 24 декември, а през февруари с решение за канонизирането трябва да излезе Архиерейският събор на РПЦ.

Но да се върнем към разказа на отец Николай. Стенописите в старинния храм, който е паметник на културата, датират от 70-те години на ХХ век и са дело на Карло Йорданов, разказва отец Николай. И допълва:

Дърворезбата в храма, която заедно със стенописите има неповторим ефект, е уникална и е може би една от най-големите му материални ценности. Предполага се, че иконостасът е спасен от дворцовия параклис в царския дворец „Врана”, а старият иконостас на храма, спасен след бомбардировките, се намира в храма „Свети Андрей” на ул. Опълченска, но това предстои да бъде доказано. Предполага се също така, че другата голяма храмова икона – на Света Богородица, е взета от разрушения храм „Свети Спас”, намирал се на мястото на днешната „Булбанк” до църквата „Света Неделя” в столицата.

Снимки: svetinikolay-sofia.info