След близо месец коледна ваканция започна зимната сесия на парламента. От обичайните политически декларации на парламентарните групи и други изявления се видя, че дори партньорите в коалиционното правителство нямат общи приоритети. Към досегашната разпокъсаност на парламентарното пространство се добавиха и нови разделения.
Основни икономически приоритети на големия коалиционен партньор – ГЕРБ, през 2016 г. ще са либерализацията на енергийния пазар, проучванията за добив на газ и нефт в Черно море, повишаването на ефективността на разходите и оптималното усвояване на европейските средства. ГЕРБ ще дава предимство и на продължаването на съдебната реформа, подобряването на връзките между университетите и бизнеса и обвързването на университетските субсидии с качеството на даваното образование.
Четири от партиите на Реформаторския блок, които продължават да подкрепят правителството, посочиха като приоритети онези, които са включени в предложението им за анекс към коалиционното споразумение с ГЕРБ – ускоряването на реформите в правосъдието, образованието, здравеопазването, енергетиката, изборното законодателство и пенсионната система. От името на дясната коалиция „Реформаторски блок” бе заявено, че тя влиза единна в новия сезон, макар в парламентарната й група да има десет депутати в опозиция /от ДСБ и от гражданската квота/ и 13, които подкрепят правителството /от СДС, „Движение България на гражданите”, Народна партия „Свобода и достойнство”/. ДСБ обмисля как да създаде около себе си нов опозиционен блок.
Партиите, които досега осигуряваха парламентарна подкрепа на коалиционното правителство – АБВ и Патриотичен фронт, също обявиха различни цели. Приоритет за АБВ през тази сесия ще е справянето с демографската криза, а на Патриотичния фронт – облекчаването на тежките административни ограничения върху дейността на дребния и средния бизнес.
Различия се откроиха между двете основни опозиционни сили – БСП и ДПС. Социалистите ще се борят за социални решения като възстановяването на прогресивно облагане на доходите и диференциране на ДДС, което да облекчи разходите за отглеждане на деца и друг техен приоритет ще е „замяната на сегашния неолиберализъм с демократична и правова държава”. След драматичното отстраняване на председателя си Лютви Местан, ДПС се определи като независима, българска, системна, светска, демократична и евроатлантическа партия. Движението сметна за необходимо да заяви също, че ще продължи да бъде опозиционна сила, защото в управлението има крайни националистически елементи, които уязвяват евроатлантическия път на страната. По този начин ДПС косвено отхвърли прогнозите, че би могло да опита съюзяване с управлението. Тази хипотеза бе опровергана, впрочем, и от самия премиер и председател на ГЕРБ, Бойко Борисов.
Шестимата отцепници от ДПС заеха място на последния ред в парламентарната зала до досегашните петимата независими. Общият брой на независимите вече е достатъчен те да сформират, ако тека решат, нова парламентарна група. Така или иначе, към момента турският етнически електорат в България вече е представен както в управляващата коалиция, така и в опозицията и сред независимите.
Макар на зимната парламентарна сесия да се очертава като още по-фрагментирана и противоречива, темата за евентуални предсрочни избори отсъства от първата й сесия. Може би именно заради тази разпокъсаност, която не дава на политическите сили увереност, че на едни предсрочни избори биха запазили днешните си възможности и позиции. Някои експерти смятат, че към днешна дата шансове да се преборят самостоятелно за влизане в един нов парламент имат само управляващата ГЕРБ, БСП и ДПС. При тези обстоятелства, и през новия политически сезон ГЕРБ ще продължи да преследва целите си чрез т.нар. „плаващи мнозинства”, а едва ли тези мнозинства ще се превърнат в „плаващи пясъци”, каквато вероятност не изключи Реформаторския блок, защото партията на Борисов вече е доказала, че умее добре да лавира в мътни води.
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В сряда, 8 януари, над Западна и Централна България ще бъде предимно слънчево. Значителна облачност ще се задържи в крайните югоизточни райони, но с..