Севт III, другите и ние

„Любовта често причинява беди на мъжете“. Казал го е Павзаний. Дори го е написал, което днес ни интересува, заради тракийския владетел Севт III и другите. Павзаний е роден през 115 година в Магнезия, Гърция. Познавачите го определят като автор на първия „пътеводител“ в историята на човечеството, един от основите извори за историята, културата, митологията на Стария свят.
Севт III управлява Тракия от 330 до 300 г. пр.н.е. Той е последният голям владетел на Одриското царство. Има два брака. Синове от първия му брак са Котис и Ребулас. От втория му брак с красавицата Береника, синовете са четирима: Хебризелм II, Терес IV, Садок и Садалас I. Според специалистите, Береника означава „носеща победа“. Балканите винаги са интересно място за история. Част от тази сложна амалгама са взаимоотношенията между тракийските и македонските племена. След смъртта на Александър Македонски през 323 година пр. н. е., Севт на няколко пъти се противопоставя на Лизимах, доскорошен генерал и пълководец на Александър, един от неговите диадохи, т.е. приемници.
Срещу кого се възправя Севт III? – Всеки управник има апетит за още владения. При това, не само от земи. Явно, Лизимах е ценител на женската хубост. Има три брака – с Никея, Амастрида, Арсиноя II Филаделфия, плюс една метреса. Общо от всички тях има 15 деца. Обърнете внимание на първата и третата съпруга. Как беше казал Павзаний? – „Любовта често причинява беди на мъжете“. Ударът обаче, идва отвътре! Третата му жена – Арсиноя, се влюбва в Агафокъл, сина на Лизимах от първата му съпруга Никея. Агафокъл я отблъсква. Ако приеме, би направил тройна измяна: спрямо баща си, паметта на собствената си майка и достойнството на съпругата си. Нещо повече, влюбчивата Арсиноя му се пада балдъза, т. е. сестра на жена му.
Започва сложно разчистване на сметките! Отхвърлената Арсиноя прави опит да отрови Агафокъл, обект на несбъднатата любов. Емоции от разбито сърце? По-скоро страх и предпазна мярка. Агафокъл по право е първи вероятен наследник на баща си. Не би пропуснал да ликвидира останалите синове – претенденти, от другите си мащехи.
Звучи като днешен латиносериал. Но има още... По думите на Мемнон от Хераклея, на свой ред самият Лизимах вече подозира сина си в измяна. Затова също има намерение да го отрови, а когато и този опит се проваля, нарежда да го убият. Със смърт наказва всеки, който изкаже съчувствие за съдбата на сина си. Самото семейство на Агафокъл – съпругата му Лисандра и децата, успяват да избягат далеч от гнева на владетеля.
Междувременно, на бойното поле битката между Севт III и Лизимах завършва без категорична победа за никоя от страните... Как се развиват събитията във времето ? Лизимах загива през 281 година пр. н.е. в сражение със Селевк, друг диадох, приемник на Александър Македонски. На свой ред Селевк се впуска да завладее земите на Лизимах, но по пътя и той е убит. Толкова безполезни усилия и ненужна смърт! Властта идва наготово при Птолемей Керавн (означава „мълнията”), който става новият македонски цар.
След смъртта на Севт III Одриското царство остава в ръцете на втората му съпруга Береника, управлявала в регентство със синовете Хебризелм II, Терес IV, Садок и Садалас I.
А какво става с палавата, влюбчива и отмъстителна Арсиноя? От брака с Лизимах ражда трима сина. След гибелта му се омъжва за Птолемей Керавн (Мълнията), станал вече цар на Македония. Арсиноя няма деца от Птолемей Керавн. Причината? Освен владетел, той е неин брат. Което не му пречи да убие двама от синовете й от Лизимах. Арсиноя успява да избяга. И намира утеха при Птолемей II Филаделф, впрочем, друг неин брат, с когото сключва брак. От него също няма деца, но живее далеч по-спокойно. Даже в нейна чест той преименува селището Крокодилопол в Арсиноя, за което пишат Павзаний и Плутарх.

Севт III, другите и ние... Драматичните обрати надхвърлят и най-капризното въображение. Искате трилър, кълбо от интриги, колизия, катарзис? Моля, заповядайте! Страсти и любов – колкото искате! Красотата също е в изобилие. За щастие, част от нея е оцеляла до наши дни, благодарение на всеотдайните усилия на много хора, в основата на които са, светла му памет, откривателят проф. Георги Китов и археологът д-р Диана Димитрова. Доста сме говорили за находките от могилата „Голямата косматка”. Днес на нашето внимание е предимно бронзовата глава от портретна скулптура на владетеля. Оставяме на реставратори, естети, специалисти по художествена пластика и изкуствоведи да анализират, коментират, да се възхищават от удивителната творба. Да ни въвеждат чрез своите знания в света на майсторската работа: каква изумителната изразност носи алабастровият поглед, колко изкусно е работен всеки детайл, бронзовите мигли.
Но, когато влизате в Националния археологически институт с музей при БАН в София и гледате великолепния портрет на Севт III, помислете и за онази част от историята, която само на пръв поглед е пълна със сухи събития и дати, имена на владетели, места на битки. Всъщност, всичко би било страхотен сюжет за сериал. Стига някой да има дързостта да го направи. Да разкаже за владетеля Севт, управлявал със самочувствие и достойнство Одриското царство.
От директора на НАИМ при БАН , доц. д-р Людмил Вагалински, ще чуете защо лично е станал застъпник в поредната годишна кампания „Чудесата на България“. Именно Гробницата на владетеля Севт III оглави Националната класация на 2015 година. Какви аргументи на големия исторически фон надделяха, за да бъде портретът на Севт III от тракийската епоха знаков експонат не само за България, но и за развитието на световната цивилизация?