„Ние сме Ку-ку“ – така се казва новоизлязлата от печат книга, посветена на прословутото студентско предаване „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век. Изданието, чийто съставител е бившият кукувец Георги Крумов, се появява на бял свят 26 години след старта на култовото шоу на БНТ и съдържа текстове на над 40 автори. Някогашните щури момчета и момичета, били в основата на уникалния медиен проект, днес са именити представители на шоу бизнеса, видни общественици и политици, но спомените им от „Ку-ку” не са избледнeли. И те с готовност ги споделят с читателя, връщайки го в зората на българската демокрация. Но как се променихме оттогава? И по-свободни ли са медиите днес?

„Ку-ку“ е основано от група ентусиасти с нестандартни идеи и желание да променят отърсващото се от тоталитарните си окови общество. И именно заради хапливата ирония и неудържимото желание да не се спестява нищо на властта, това е най-често сваляното и качвано предаване в историята на българската телевизия. Накрая шоуто ни бе окончателно спряно и то по политически причини, защото всъщност се „гавреше“ с две големи нашенски компании и връзката им с политиката – разказва продуцентът на „Телевизия туризъм” Георги Крумов, чиято телевизионна кариера стартира именно в „Ку-ку“.

В продължение на 2 години това предаване израстваше. В него се казваха свободни неща, докато в един момент дойде този т.нар. „взрив” с предаването за мнимата авария в Атомната централа „Козлодуй”, което изключително много изостри вниманието. След него на шоуто вече се гледаше по друг начин, с огромно желание да се види какво в действителност се случва в държавата – спомня си Георги Крумов.

Датата е 22 декември 1991-а. В мразовитата неделна вечер хората удобно са се настанили пред малкия екран, за да се насладят на любимото си шоу с ироничните коментари и хапливи скечове, насочени към недъзите на младата ни демокрация. Ненадейно предаването прекъсва и скован говорител съобщава, че в Атомната централа „Козлодуй”  „...не се е случило нищо страшно“. Следва перфектно инсценирана суматоха в студиото, недомлъвки и увещания, че аварията е под контрол. Хората обаче масово се връзват на шегата, която вкарва цяла България в истерия. А когато става ясно, че студентите от „Ку-ку“ просто са искали да покажат колко неподготвени са обществото и институциите ни за подобна авария, избухва грандиозен скандал. Стига се и до съдебни дела. Кукувците обаче успяват да спечелят сърцата на хората и шоуто им се превръща в легенда.

Това предаване промени ролята на медиите, защото доказа, че на медии не трябва 100 процента да се вярва! Човек трябва да има собствено мнение – твърди Георги Крумов. – Как се променихме оттогава?  Обществото ни вече е глобално информирано. Сега, с всички източници на информация, човек може лесно да разбере какво се случва около него. Но днес информационните бомби са други, манипулациите са от друг вид. Уж имаме поглед върху ситуацията, но погледнете колко лесно хората се  връзват. Получават електронно писмо, че ако пуснат съобщения на 100 човека, Вайбър няма да стане платен. И те почват масово да пускат, за всеки случай !А това граничи с глупостта! 

По-свободни ли сме днес в глобализирания свят, където информацията е на един клик разстояние?  И възможно ли е да се повтори феноменът„Ку-ку“?

Такова предаване не е възможно днес – убеден е Георги Крумов. – Най-малкото, защото медиите сега са по-несвободни. И защо са толкова несвободни? Защото колегите, по някакъв начин, са зависими. Онази независима журналистика сега е много по-ограничена, отколкото преди. Неслучайно се сриваме в международната класация по свобода на медиите. Нелепо е, нали сме демокрация! И защо така се получава? Може би защото медиите и журналистите са вече твърде зависими чисто икономически от издателите, от собствениците, от бизнеса. Аз съм работил като разследващ журналист и трябва да ви кажа, че когато един журналист реши да разследва далавери, ако собственикът на изданието не стои зад гърба му, ако не го пази, той не може нищо да постигне!

Книгата вече се разпространява на книжния пазар, а средствата от продажбите й отиват за закупуване на мобилен рентген за неонатологията на болница „Св. Ана“. Бяха щури времена, защото всички бяхме съмишленици или просто идиоти. С една дума – кукувци! – казва в заключение Георги Крумов.