Седмица след като призова България и Македония да издигнат ограда по границата с Гърция за париране на мигрантския натиск, премиерът на Унгария Виктор Орбан посети България. В София той покани премиера Бойко Борисов на 15 февруари да участва в срещата на страните от Вишеградската четворка /Унгария, Полша, Чехия и Словакия/, свикана за формиране на обща позиция, която групата да отстоява дни по-късно на заседание на Европейския съвет, посветено на мигрантския поток. От изявленията на Орбан се разбра, че той очаква от България възможно сътрудничество по въпроса.

Премиерът Борисов изслуша аргументите на премиера Орбан с разбиране. При управлението на двамата България и Унгария станаха едни от първите държави, които въпреки острите критики, издигнаха заграждения по границите със свои съседи, а и днес, макар с различия в нюансите, поддържат сходни позиции. Неслучайно след разговорите си с Орбан Борисов потвърди тезата си, че Европа трябва да затвори незабавно своите външни границите за имигранти, докато бъдат устроени вече приетите на нейна територия. И го направи с пълна убеденост, отбелязвайки, че след като е отстоявал тази позиция на няколко европейски съвета без някой да се вслуша в нея, днес Финландия, Швеция и други държави вече връщат имигранти.

Но сам Борисов направи една съществена разликата между себе си и Орбан като изтъкна, че унгарският премиер е действал по-уверено от него като е оградил страната си бързо. Тази разлика несъмнено би се усетила, дори по-отчетливо, и по отношение на идеята за изграждане на „резервна гранична система” срещу имигрантите по линията България-Македония. И това е така, защото премиерът Борисов едва ли ще намери достатъчно решителност, за да изгради ограда по границата с Гърция, която за разлика от Турция е член на ЕС и на Шенген. За въздържане от подобна мярка има и редица други рационални аргументи. Както и преди, идеята за изграждането на заграждения по границите има слаба подкрепа в ЕС. Държавите от ЕС, които в момента упражняват контрол по вътрешните граници, го правят чрез охранителни мерки без израждане на стени. В частност по границите на Гърция съюзът прилага сдържане на миграционния натиск чрез колективна мисия на агенция Фронтекс, в която участва и България – с полицейски кораб в района на остров Лесбос, а и с присъствие в сухопътните операции на европейската агенция чрез служители за гранично наблюдение и специалисти за установяване на националност и снемане на пръстови отпечатъци. Освен това, след като след като миналата година ЕС взе мерки за ограничаване на миграционния поток през Западните Балкани, през октомври Фронтекс предупреди България да се готви за нов бежански наплив, но откъм Турция.

По време на визитата си в София унгарският премиер отново изрази пълната подкрепа на страната си за кандидатурата на България за приемане в Шенген. Според Виктор Орбан, спрямо България се прилагат двойнствени мерки, Брюксел трябва да признае, че София се е справила най-добре с бежанската криза и „ако Европа иска да е коректна, трябва да предложи членство на България в Шенген”, ако „България е съгласна да влезе в една институция, която в момента умира”. Въпреки всички затруднения, пред които в момента Шенгенското пространство е изправено, България продължава да е заинтересована от присъединяване към него, но истината е, че не я приемат заради проблеми с корупцията и върховенството на закона, а не заради охраната на външните граници на ЕС. Последният доклад на ЕК за напредъка на България в съдебната система и вътрешния ред е потвърждение на тези резерви, а стена по границата със страна-членка на Шенген, каквато е Гърция, само би увеличило с още един противниците на влизането й в пространството за свободно движение на хора.