Може ли най-бедната страна в Европейския съюз да си позволи лукса да изхвърля 670 хиляди тона храна годишно? Очевидно да – щом не предприема мерки с излишните продукти да помогне на изпадналите в беда. Същевременно всеки пети българин живее под прага на бедността.
Свръхпроизводство на храна и армия от гладуващи – ако е възможно уравновесяване на двете крайности, решението е в стимулираща държавна политика, активни обществени организации и повишено гражданско съзнание. И докато политиците у нас все още са на етапа „изучаване на европейския опит” в проблема с разпиляването на храна, а бизнесът е спъван да дарява ненужните продукти, с помощта за бедните е оставен да се справя най-вече неправителственият сектор.
Българската хранителна банка е една от организациите, които спасяват от унищожение ненужната храна. Взема я от производители, преработватели или търговци и я разпределя между неможещите да си я позволят. „От една страна, спасяваме храна, а от друга, помагаме на хора в нужда”, казва изпълнителният директор на организацията Цанка Миланова.
В световен мащаб има голямо количество храна, която се разпилява и унищожава - но най-вече поради факта, че не е необходима още в момента на нейното производство. А се произвежда в повече, за да може всеки капризен вкус на крайния потребител да бъде задоволен. Така въпреки многото храна - около 40 процента свръхпроизводство, има страшно много хора, които изпитват недостиг, и други, които дори гладуват.
Почти цялата храна, която постъпва в хранителната банка, е от производители и преработватели. Нищожни са дарените количества от супермаркетите. Големите търговски вериги не са щедри заради данъчен абсурд, който ги обрича на големи загуби.
Липсват стимули за даряването на храна, дори когато е със скоро изтичащ срок на годност, смята Цанка Миланова. Ако бъде бракувана, тя няма да донесе приход в държавния бюджет. Ако обаче бъде дарена, парадоксално, юридическото лице ще трябва да плати 20 процента ДДС върху стойността й. И ако е ясно, че единственият й път е към сметището или екарисажа, не звучи разумно голямата финансова тежест за бизнеса, разполагащ с тази храна.
Не само лошата данъчна среда спира търговските вериги да даряват стоките с изтичащ срок на годност. В голяма степен те успяват да ги пласират благодарение на промоциите, макар че намалените цени не винаги имат само положителен ефект. Просто защото хората се презапасяват и впоследствие им се налага да се отърват от ненужната храна. Така само в София през последната година са изхвърлени 64 хиляди тона хранителни отпадъци, според изследване на Столичната община.
За да намалим разхищаването на храна, най-напред трябва да въведем механизъм, според който даряването на храна да стане по-изгодно от нейното унищожаване, убедена е Цанка Миланова. Тези дни Франция прие закон, забраняващ на супермаркетите да изхвърлят хранителни продукти, задължавайки ги да дават излишното на благотворителни организации. Във Великобритания, Полша и други европейски страни дарителството на храна е освободено от ДДС. А в България предложения за подобряване на данъчния климат отлежават трета година във финансовото министерство.
Едното предложение е обемът храни, който даден юридически субект може да дари за една година, да бъде обвързан с годишния оборот – обяснява Цанка Миланова. – Така, ако дарената храна не надхвърля половин процент от оборота, да не се плаща ДДС – защото съответният производител, преработвател или търговец би унищожил продуктите, тъй като върху брака не се начислява данък. Второто предложение е храните, чийто срок на годност в момента на даряването не е по-дълъг от един месец, да бъдат освобождавани от ДДС.
И тъй като обичаме да се сравняваме с Румъния, тези мерки вече са въведени в северната ни съседка. А ако последваме примера й и подходим разумно към спасяването и преразпределението на наличната храна, повече бездомни и изпаднали в бедност хора и у нас ще се почувстват сити.
В понеделник, 3 февруари, в Свиленград с официална церемония стартира дейността на съвместен контингент от служители на България, Австрия, Румъния и Унгария за охрана на българо-турската граница. Българският министър на вътрешните работи Даниел Митов ще..
Част от действащите мобилни мрежи в България ще бъдат изключени през 2025 година. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров обясни, че предстои да бъде пренареден честотният ресурс и да се създаде възможност за по-добро..
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението, финансите и икономиката. Това заяви в село Делчево вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в..
В „България днес“ на 7 февруари се спираме на актуалните събития от България и българските общности по света и правим обзор на по-важното от Балканите..
В "България днес" на 6 февруари опитваме да разберем как опитите на властите в съседна Сърбия да докажат съществуването на т.нар. "шопска нация"..
Днес Светейшият Български патриарх Даниил се срещна с министъра на външните работи Георг Георгиев. В съобщение на сайта на Българската патриаршия се..