Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Крепостта „Траянови врата“ блести в българската история

БНР Новини
Снимка: bg.wikipedia.org

„Вечна слава на героите!“ Всеки българин прочита с трепет тези думи, гравирани върху каменна плоча от ново време, поставена тук от наши съвременници. Крепостта „Траянови врата“ се намира на около 60 км южно от София, близо до магистрала „Тракия“ в Средна гора. Мястото се посещава целогодишно от хиляди българи, защото е свързано с една от най-бляскавите военни победи в българската история.

СнимкаВ края на Х в. между Византийската империя и България се е водила съдбоносна война. Император Василий II твърдо бил решен да унищожи царството на българите. Ромеите потеглили към важния град Средец (днешна София) с армия от 30 000 воини. Под стените на древната крепост, наричана днес "Траянови врата", отрядите на цар Самуил разбили ромеите, като унищожили почти цялата им конница и по-голямата част от пехотата. Дълги години проходът бил наричан „Царски врата“ но след паметната битка добил популярност като „Български проход“.

Името на крепостта „Траянови врата“ е използвано за първи път през XV век. Тя е най-забележителната част от голям фортификационен комплекс, който векове наред охранявал достъпа до Константинопол и проливите. Датата на първоначалното й строителство не е известна. Наречена е „Траянови врата“ по името на римския император Траян, прославил се със своята забележителна строителна дейност.

От есента на миналата година римската крепост е възстановена. Тя е отворена за посетители и е включена в списъка на най-значимите „100 национални туристически обекта“. Само за 5 месеца е посетена от над 10 хиляди туристи, пресмята местният екскурзовод Емануил Гаврийски.

Преди реставрациятаТуристите могат да видят възстановената крепост, която в културно отношение е много интересна. Тя е била военен гарнизон за около 100 души и е много красива, представителна сграда. Това се вижда от поредицата аркади, които заобикалят целия вътрешен двор и когато хората идват, наистина са възхитени от запомняща се гледка. Тук всеки, който обича родината си и се интересува от нейната история, може да дойде и да научи в детайли факти от миналото. Самата крепост е с формата на правоъгълник. Изградена е директно върху скалата. Главният вход е от северната страна. Очертан е с две островърхи охранителни кули. "Траянови врата" има широк вътрешен двор, заобиколен от аркада. Освен главния вход, има още пет второстепенни по-малки врати, разположени на всяка една от кулите. Както много крепости, така и „Траянови врата“ има таен тунел, прокопан изцяло под земята. С каменни стълби той е излизал в коритото на местната река. Служел е за напускане на крепостта при заплаха, а и за снабдяване на укреплението с вода. Тунелът е добре запазен, може да се види и днес, но е затворен за преминаване. Не е възстановен при реставрацията на каменното укрепление заради опасенията, че ако се работи под земята, ще се наруши целостта на стената.

Снимка

Учените предполагат, че заради стратегическия военен път през прохода „Траянови врата“ на това място са изграждани множество охранителни стени и съоръжения. Археологът Емануил Гаврийски продължава:

През самия проход минава най-важният път за Балканския полуостров, наричан „Диагоналния“, свързващ Белград с Константинопол. Проходът в древността е имал стратегическо значение. А на 600 м. северозападно от крепостта се е намирала „Портата“. Тя е била военно съоръжение с голяма стена и с още две крепости по фланговете. Огромната арка от „Портата“, висока около 18 метра, била запазена до XIX век. Мястото било важно и добре охранявано през дълъг период от историята на Европа, от Ранното до Късното Средновековие.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На връх Снежанка в Родопите човек се радва на света отвисоко

Един връх в планината Родопа носи името на героиня от едноименна приказка. Наричат го Снежанка заради бляскавата ледена премяна, с която е покрит през по-голямата част от година – зимата тук продължава от ноември до май месец. Върхът е разположен..

публикувано на 02.09.15 в 12:13

Спомени за царствения Велики Преслав

Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в..

публикувано на 15.05.15 в 14:08

Музеят на минното дело в Перник превръща въгледобива в атракция

Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването..

публикувано на 28.03.15 в 10:15