Първият рунд от пазарлъка с Турция в Брюксел за овладяване на мигрантската криза се проведе в началото на отминаващата седмица. Резултатите бяха представени от властите в София като умерено оптимистични. Веднага след срещата премиерът Бойко Борисов съобщи, че „преговорите на ЕС с Турция са тежки, но обнадеждаващи” и повтори тезата си, че всички външни граници на ЕС трябва да се затворят и да се преминава единствено през официалните контролно-пропускателни пунктове. „Считам, че към момента можем да бъдем спокойни, но в същото време трябва да бъдем изключително бдителни”, допълни премиерът и каза още, че е поискал от Брюксел финансиране за засилване на охраната по границите ни.
Със същия тон се произнесе и външният министър Даниел Митов, като добави, че има договорка с Турция и Гърция за система за ранно предупреждение при опасност от бежански натиск на нашите граници. От своя страна министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова увери, че се „взимат всички мерки и се засилва ресурсно и организационно готовността по границата срещу опити за нелегално и организирано влизане на мигранти”.
Като демонстрация на увереност за опазване на границите, през седмицата се проведе съвместно учение на хората от гранична полиция и военните. Министърът на отбраната Николай Ненчев го отчете като успешно, бодро заяви, че координацията на съвместните действия между въоръжените сили и МВР е на много високо ниво, и че ако се наложи ще бъде изградена ограда и по границите ни с Гърция. Да оставим настрана дали наистина след няколко часа съвместно учение може да се твърди, че координацията между военни и полицаи е на много високо ниво, но да се говори за ограждения по границата с Гърция, която е член не само на ЕС но и на Шенгенското пространство, звучи меко казано пресилено.
Тези изявления и действия определено означават, че София стяга редиците, въпреки уверенията, че всичко свързано с миграцията е под контрол и че взетото решение на срещата на върха за затваряне на „балканския маршрут“ през Гърция, Македония, Сърбия и нататък, ще осуети намеренията на още бежанци да се придвижват безконтролно към Централна и Западна Европа. Явно има индикации, че независимо от затварянето на „балканския маршрут”, или по-точно именно поради това, мигрантските потоци може отново да атакуват българските граници. Лидерът на либералната фракция АЛДЕ в Европарламента, Ги Верховщад – който определи пазарлъка с Анкара като „предаване на ключовете за влизане в Европа на наследника на Османската империя, султан Ердоган“ – изрази убеждението си, че със затварянето на „балканския маршрут” се подготвя почвата за възобновяване на маршрутите към италианския остров Лампедуза, Малта, България и Албания.
И така, накъде ще тръгнат мигрантите? Накъде ще ги поведат каналджиите? Вероятно ще разберем след втория рунд на пазарлъка ЕС-Турция, насрочен за 17 и 18 март. На първия рунд Анкара постави три условия, които намирисват на изнудване: да се удвоят парите от три на шест милиарда евро, които ЕС да й даде, за да държи под контрол мигрантите; турските граждани да могат да пътуват в ЕС без визи; да се ускори процедурата по приемането на Турция в ЕС. Искания, при които, ако бъдат приети в този им вид, Брюксел ще е паднал на колене.
Анкара твърди, че в лагерите на нейна територия има над два милиона мигранти от Сирия. Никой не може да провери дали са наистина толкова. Но ако ЕС не се договори с Анкара, и Турция започне да извозва с автобуси мигранти на границата с България, както вече беше заплашила, трудно е да се каже колко време огради, съоръжения, полицаи и военни ще устоят на вълната.
В доклад до служебния премиер Димитър Главчев, Министерството на вътрешните работи изтъква, че причина за ескалацията на протеста пред Народния театър “Иван Вазов” са действията на директора на театъра Васил Василев, които не са били съгласувани с..
Атина ще модернизира гръцката армия до 2030 г. Министърът на отбраната на Гърция Никос Дендиас представи пред партиите в парламента плана за промени в армията. Реформите ще обхванат и трите рода войски. До 2030 г. ще бъдат закрити 33..
Младежкият център “Захари Стоянов” в Добрич организира фолклорна среща на общностите по повод Международния ден на толерантността. Целта на събитието, което ще се проведе от днес до 17 ноември т.г., е да образова и вдъхнови участниците да..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили..