Ако източат дебитната ви карта, не е нужно вече да се обръщате към съда при проблем с обезщетението от банката. От седем години у нас съществува т.нар. Помирителна комисия за платежни спорове, която решава успешно подобни случаи. Превъплъщавайки се в ролята на медиатор, тя не само сдобрява спорещите страни, но и им спестява време и пари.

Институцията помага на гражданите да изгладят споровете си с банките и по този начин да избегнат съдебните такси и делата на различни инстанции, които се проточват между две и пет години. През 2015 г. само шест случая не са завършили със споразумение и са били отнесени до прокуратурата. Става дума за казуси, които попадат в „сивата зона”, и при тях има сериозни предположения за измама от страна на клиентите.

Един от най-честите случаи, разглеждани от комисията, е свързан с копирането на платежни карти, казва проф. Камелия Касабова.

Неоторизирани трети лица – престъпни групи, които действат чрез измама, копират данните на платежната карта, докато се въвежда в банкомата. На основата на тези данни, съдържащи ПИН кода и магнитната лента на картата, се изготвят пластики дубликати и се нареждат неразрешени операции. Когато в комисията биваме сезирани с такъв казус и установим, че има престъпление и измама на клиента, присъждаме риска от платежната операция да се понесе от банката.

В повечето случаи при доказано копиране на картата банките възстановяват сумата, с която е бил ощетен клиентът.

Банките вече възстановяват сумите, защото и за тях това е икономически по-изгодно, отколкото да чакат съдебното решение, което в повечето случаи ги обременява с по-големи икономически тежести. А да не говорим, че в конкурентната среда на българската банкова система всеки се бори за добрия си имидж и за това да поддържа добрите отношения със своите клиенти, пояснява проф. Камелия Касабова.

Благоразположението на банките обаче нерядко изиграва лоша шега на измамниците.

Да приемем, че клиентът живее в „Младост”. Той взема посред нощ метрото до „Люлин”, извършва операция със собствената си карта – обикновено лимитирана до 400 лева, връща се вкъщи, обажда се в банката и казва, че е получил есемес за неразрешена операция и претендира за въстановяването на сумата. А банкоматът няма записващо устройство, което да идентифицира наредителя на платежната операция. В такива случаи банката не може да възстанови сумата, защото има основателно съмнение за измама, за некоректно поведение от страна на своя клиент.

Според проф. Камелия Касабова половината от случаите, при които възникват претенции, са заради проявена небрежност.

Ние много бързо подписваме договори, когато сме притеснени от икономическо или житейско обстоятелство, малко четем правата, но най-вече задълженията си. Много граждани получават пенсиите си чрез платежни карти. Но малцина знаят, че трябва да пазят в тайна ПИН кода и в никакъв случай да не го предоставят на деца, внуци, защото нерядко сме сезирани със случаи на т.нар. семейна измама. За съжаление, българската действителност не е такава – всеки дава картата си за ползване на друг, носи ПИН кодовете разпечатани от банката в портфейла си и т.н. Затова сериозната ми препоръка е – не давайте картата си на никого, включително на лице от най-близкия си семеен кръг, и знайте ПИН кода само вие и никой друг.

Помирителната комисия за платежни спорове е предвестник на множество подобни институции, които ще бъдат създадени по силата на европейска директива в основни сектори на икономиката. Те ще могат да бъдат сезирани не само от българи, но и от граждани на Европейския съюз.