Постигната цел не е цел. Първата по-голяма победа в плувния маратон – през 2001 г., когато спечелих Световната купа, беше може би най-трудната, защото успях да докажа на себе си, че съм достатъчно добър, за да победя в това съревнование. Това ми даде сили и увереност да продължа напред и да спечеля Световната купа след това още десет пъти. Така че може би началото е винаги най-трудно. Това сподели в интервю за „Радио България” Петър Стойчев – най-успешният български плувец и състезател по плувен маратон в света. Освен 11-те последователни световни титли в плувния маратон, в спортната си биография има над 60 победи в индивидуални състезания, четири участия на олимпиади. През 2007 г. Стойчев ни накара за пореден път да се почувстваме горди, че сме българи, като постави световен рекорд в преплуването на Ламанша. Той стана първият човек, преплувал пролива с резултат под 7 ч, или за 6:57:50 ч. През 2009 г. бе приет в „Залата на световната плувна слава” в САЩ и бе обявен за най-добрия плувец в открити води в света. През март 2016 г. на Световния шампионат по плуване в ледени води в Тюмен, Русия, Петър Стойчев стана шампион в плуването на 450 м с резултат 5:25.39 мин. при температура на водата минус 0,4 °С и на въздуха минус 11 °С. Ето какво разказва той за поредното си предизвикателство:

Всички знаят, че в България, в София, нямаме такива условия, още повече, че тази зима беше по-топла от нормалните зими, които сме свикнали да имаме в нашите географски ширини. Аз се подготвях в басейн с абсолютно нормални условия, при температура на водата 27 °С. И понеже нямах възможност да тренирам в студени води, намирах всеки ден време, за да се настройвам психически за това, което ми предстои – да вляза във водата, да преплувам разстоянието, да усещам студа, да се мотивирам да не се отказвам. В общи линии всичко съм го правил на чисто психологическа основа.

През 2011 г. в Шанхай се случва точно обратното. Петър Стойчев печели шампионската титла в плуването на 25 км в открити води на Световното първенство при температура на водата +30,9 °С. Питам го коя температурна крайност според него е по-лесно преодолима.

Това са две различни неща – отговаря Петър. – Аз исках да покажа, че както мога в много топла вода да побеждавам, така мога и в студена вода да го правя. Това е до желание и до нагласа на човек. Двете температури са несравними, защото в студените води човек не може да изкара повече от 15-20 минути. Докато в по-топлата вода престоят може да бъде по-дълъг. Не искам да сравнявам тези две екстремни ситуации. Мисля че всяка една от тях си има своите рискове и своя чар.

Днес километрите, преплувани от Петър Стойчев, са значително повече от обиколката на Екватора. За развитието си в спорта той разказва следното:

През 1983 г., когато тръгнах в първи клас в Смолян, започнах да се занимавам и с плуване. Имах 30-годишна тренировъчно-състезателна кариера до 2013 г. В течение на годините с резултатите, които съм постигал, е станало ясно, че съм предразположен за средни и дълги дистанции в басейн – 400 м и 1500 м. Доста по-късно започнах да участвам и в състезанията от Световната купа по плувен маратон на дистанции с дължина от 25-30 км. Имах и състезания по реките в Южна Америка с дължина 57-88 км по течението с времетраене над 5 часа.

Стойчев уточнява, че най-дългият плувен маратон, в който е участвал, е на дистанция 88 км, в Аржентина, по течението на река Паранa, с продължителност 9-10 часа. Питам го, не тежи ли самотата при преплуването на тези огромни разстояния.

Не само самотата тежи, и умората тежи, и температурата на водата, и вълните, които са срещу теб, и слънцето, което напича. Всичко тежи. Няма лесно, всеки трябва да си избере вариант, с който да достигне успех и да покаже своите възможности, сподели големият български плувец Петър Стойчев.

Снимки: winterswimming.ru