Запитан тези дни дали българското законодателство трябва да забрани носенето на бурки на обществени места, главният прокурор Сотир Цацаров отговори, че трябва да има ограничение за носенето на бурки най-вече в учебни заведения. Препоръча изрично дискусията да се води внимателно, за да няма нараняване на религиозни чувства. Изявлението бе асоциирано от някои с борбата срещу радикализацията в България, защото то бе направено в град Пазарджик, докато там се водеше заседание по делото срещу 14 мюсюлмани, обвинени в проповядване на антидемократична идеология и война. Последва остра обществена полемика, показваща, че темата е много чувствителна.
Вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева подкрепи позицията на прокурора на среща с повече от 400 преподаватели и директори на училища, но по-късно отчете, че проблемът се преекспонира, защото бурки в българските училища носят най-много 5 момичета. Кунева все пак смята, че проблемът трябва да се дискутира с оглед на необходимостта бежанците да бъдат накарани да се съобразяват с условията в страната.
Парламентарно представените националистически организации ВМРО и Национален фронт за спасение на България се обявиха безрезервно за забрана на бурката. Националистите настояват, че тя не е характерна за българските мюсюлмани и разпространението й не е проява на религиозни чувства, а политика, предназначена да покаже, че ислямът разширява присъствието си в страната.
Останалите парламентарни сили засега не правят изявления по въпроса. От такива се въздържат също Българската православна църква и Главното мюфтийство на мюсюлманите. Не така обаче стоят нещата на равнище експерти и неправителствени организации. Дългогодишният журналист и бивш посланик на България в Египет Иван Гайтанджиев смята, че позицията на прокурора Цацаров е правилна и съответства на нагласата в българското общество спрямо носенето на бурка, която не се споменава никъде в Корана, представлява откровен символ и опасна фасада на радикалния ислям, и неслучайно е забранена в Германия, Франция и Белгия, а дори в някои части от Турция. На другия полюс на полемиката е директорът на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Според нея бурка в България носят предимно жените от ислямизирания ромски квартал "Изток" в Пазарджик, но го правят от желание да покажат, че са различни. Затова и Желязкова твърди, че жените могат да ходят облечени както искат, а забраната на бурката със закон би било ужасяващо. Подобно е и становището на председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Той смята, че няма належаща обществена нужда от забрана, а произволното асоцииране на жените, които носят бурки, със заплахата от тероризъм е признак за антимюсюлмански предразсъдъци. Известният професор по културна антропология Ивайло Дичев отива по-нататък и твърди, че „битката с несъществуващите в България бурки е поредна победа, която ще извоюва популизмът пред истеризирания от крайно десните електорат“ и целта е да се представи ислямът като нещо върху което да бъдат прехвърлени всички отговорности за кризата в съвременното общество и държави.
Темата е крайно чувствителна, но начинът по който полемиката се води и кръгът от участници в нея, подсказват, че на този етап до национална забрана на бурката няма да се стигне. Националистите от ВМРО вероятно си дават сметка за това, защото си поставиха целта да постигнат забрана на общинско равнище в Пазарджик чрез промяна в Наредбата за обществения ред. В Пазарджик тази цел споделят и повечето жители на самия ромски квартал „Изток“, където носенето на бурка е ежедневие, защото смятат, че този символ разделя хората и насажда омраза, а някои от съгражданите им го носят срещу пари.
На официална церемония на 21 януари ще бъде връчен първият сребърен клоун на триото Тициано, Мари и Натали Балкански за техния номер с ролкови кънки на 12-ото издание на New Generation, част от 47-ия престижен Световен цирков фестивал в Монте Карло,..
България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
България е сред водещите участници на FITUR 2025 – едно от най-големите и важни международни туристически изложения, което се провежда в Мадрид, Испания,..