Една от тайните за дълголетието на джаза е в подхранването му от страна на традиционните музики. Другата безспорно е в импровизационния му характер. И двете тайни бяха разкрити пред публиката във Второ студио на БНР от корифеи и в двата жанра – Ерик Трюфа и Янка Рупкина.

Бях на 15 години, когато слушах Янка. Слушах нея и „Пинк Флойд”. Всичко, което разчупва ограниченията е добро, стига да е направено с вкус. Вкусът е нещо субективно. Творчеството е духовно и не минава през компютър. Няма пряка връзка между Бог и интернет. Аз съм само скромен апостол – след Рахманинов, Стравински, и разбира се – Янка.

Досега Ерик е работил с гласове от Западна Европа и Африка и след срещата си с Янка се замисля за по-задълбочен проект с нея. От своя страна, гласът на Янка е бил свързван както с имена на алтернативната сцена като Transglobal Underground и Кейт Буш, така и със самия Джордж Харисън. Но разликата между повече или по-малко комерсиалните проекти и на двамата с това, което сътвориха пред отворената за експерименти софийска публика само затвърди усещането за сценична магия, за която както написаното тук, така и записът са само бледо отражение.

За Ерик импровизацията въпреки риска е в директна връзка с духа, с усещането на изключителността на момента.

За Янка е достатъчно, че тя пее добре, а Ерик свири добре. Като дълбоко вярващ човек, тя се чувства като осенена от Бога – без значение дали е на живо или на запис. Нека припомним, че Янка живее втори живот – тя е сред малцината оцелели от самолетна катастрофа през 1971-ва.

Що се отнася до Зигфрид – в компанията на най-добрите се чувства уютно, като в семейство.