Всяка пролет, със зараждането на новия живот, християнският свят отбелязва празника на празниците – Възкресение Христово. Неслучайно българите го наричат Великден, защото вдъхва надежда за вечен живот и спасение на душата. Затова и атмосферата около него е наситена с особена тържественост. Мисълта за Светлия празник обединява и преобразява всички, а различията и враждите отстъпват пред силата на любовта и смирението. От Цветница до Великден храмовете в цялата страна се изпълват с хора – млади и стари, вярващи и недотам набожни. Специалните богослужения приобщават и подготвят вярващите за голямото събитие. Макар и еднакви по същност, тези служби имат своя специфика в различните храмове както в града, така и в отделните краища на страната. Във всяка една от тях човек има възможността да се докосне до различните стилове песнопения, характерни за православието. В храм-паметника „Свети Александър Невски” ангелските гласове на смесения хор оставят безмълвни чужденците, посетили страната ни именно за празниците. В други църкви, като столичния храм „Свето Преображение Господне”, и в манастирите, може да чуете характерния източен или византийски стил, изпълняван от мъже. За разлика от западните богослужения, тук няма музикални инструменти. Гласовете са обединени в едно цяло, за да подчертаят идеята за единосъщния Бог. Именно в това се изразява невероятното въздействие на православната музика, която издига молитвата към висините чрез силата на гласа.
В България имаме една добре запазена музикална традиция, свързана с хоровото пеене – обяснява екскурзоводът Георги Тодоров, който от години се занимава с поклоннически туризъм. – В момента ние служим по смесени стилове – български, руски, византийски. Всеки от тях си има своя красота, но в повечето случаи хората гледат богослужението като наблюдатели. А за да усетим силата на празника, е необходимо да знаем във всеки един момент какво казва свещеникът, какво прави, каква е символиката и ние присъстващите как се вписваме. В противен случай само се наслаждаваме на естетиката – красивото пеене и достолепните обреди, и до тук. Когато чужденците посещават храмовете ни по време на тези празници, е важно те да придобият възможно най-пълна представа за българската култура. Трябва да се знае, че българското духовно наследство не е второстепенно по отношение на западното. Когато попаднеш на Великден в православния храм, трябва да оцениш смисъла на тази литургичност, която е съхранила истината за Христос в образи и красота. Освен да се усеща това, трябва и да се осмисли.
И тук е ролята на екскурзовода, който трябва добре да познава не само историята, но и християнските традиции, характерни за различните страни по света, за да може да поднесе на чужденците нужната информация:
Най-голямото съкровище за България – това е православието, и ние, ако можем да го представим на нашите гости от чужбина – те ще ни бъдат благодарни. Наследници сме на изворното християнство и сме го съхранили. То няма цена, няма измерение. Когато чужденците посещават храмовете ни, ние трябва да им казваме, че сме една от малкото страни, които са го запазили във всичките му проявления – чрез иконата, песнопенията, храмостроителството, църковнославянските текстове. Имаме забележителни примери сред личностите, отдали живота си за православното българско духовно наследство. Сред тях се открояват – св. Княз Борис – покръстителят на България, св. Иван Рилски, св. Йоан Кукузел – Ангелогласният в църковната музика, св. Пимен Зографски в иконописа. Във всеки израз на православната ни култура изпъкват велики имена и това трябва да бъде емблемата на България.
На 27 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Св. Йоан Златоуст (349- 407) е един от най-значимите проповедници и богослови в историята на Православната църква, заради което получава прозвището „Златоуст“...
Законопроект за трансформиране на Комисията за досиетата в Институт за национална памет ще внесе коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Това съобщи пред БНР депутатът Ивайло Мирчев от парламентарната група. Инициативата е..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа. Разкопките, ръководени от гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей..
На 26 януари Православната църква чества преподобний Ксенофонт и семейството му и свети Амон. Преподобни Ксенофонт е знатен патриций от..
На 27 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст. Св. Йоан Златоуст (349- 407) е един от най-значимите..
Археологически разкопки в квартал Калето на крайдунавския град Лом разкриха останки от римски отбранителни съоръжения, датирани от I век след Христа...