През последните години темата за задължителното гласуване ту набира скорост в общественото обсъждане, ту затихва отново, но остава латентно да витае в главите на политиците и в медиите. Миналата седмица парламентът като че ли сложи край на този мъчителен процес и въведе задължителния вот въпреки възраженията на голяма част от опозицията. Колко оспорвана е темата показва и резултатът от гласуването в пленарна зала: 109 гласа „за”, 74 „против” и 10 „въздържал се”. За негласувалите ще има и санкция – ако не отидем до урните, ще бъдем автоматично заличавани от избирателните списъци, а за следващите избори да трябва да подаваме заявление. Темата за „Радио България” коментира политологът проф. Антоний Гълъбов.

Нека да се върнем малко назад – това беше идея на президента преди две години като някакво лекарство срещу апатията и недоверието в политическите партии, срещу корупцията в изборния процес и т.н. Това не се състоя веднага и не във формата, в който беше предложен референдума от президента, а и допитването нямаше задължителен характер. В крайна сметка народните представители трябваше да вземат това решение, нещо което можеше да се случи през референдум и да има много по-голяма основа на съгласие. Не избрахме разумния път да се допитаме до всички граждани, а делегирахме всичко на партиите в НС. В крайна сметка това важно решение се взе в пленарна зала, постигнато бе някакво междинно съгласие, и ми се струва, че реакциите и последиците няма да са еднозначни.

За това говорят и бурните спорове по време на парламентарния дебат. Опозицията бе категорична срещу задължителното гласуване. Според тях, последиците от въвеждане на такова задължение няма да са добри за развитието на демокрацията, коментира депутатът от БСП Янаки Стоилов. От ДПС също категорично са против въвеждането на задължителното гласуване и виждат в това само и единствено опит за минимизиране на влиянието на ДПС в политическия живот. Критични към задължителния вот са и от Реформаторския блок. Според Радан Кънев, по насилствен законодателен път българските граждани се задължават да запълнят огромната пропаст между тях и политиците. Пропаст, която е наш грях – призна Кънев в парламента. В такъв случай може ли задължителният вот да бъде изобщо мотивация за хора, които не са гласували на поредица избори, сега да упражнят правото си на глас?

Лично аз се съмнявам в подобен тип мотивация – коментира проф. Гълъбов. – По-скоро трябва да има възможност на гражданите да гласуват срещу всички. Участието в избори би трябвало да бъде част от гражданския дълг на всички нас. Това, че няма усещане за такъв дълг в тази най-традиционна форма на демокрацията говори за дълбокото недоверие към партиите.

Ниската избирателна активност в България, продиктувана от недоверието в политическата класа, се дължи и на разочарованието от мъчителните години на прехода. След 1989 г. очаквахме, че ще изградим бързо едно свободно и демократично общество, а вместо това сме свидетели на изборна търговия и апатия към политическия живот у нас. Проф. Антоний Гълъбов вижда дори сериозна заплаха за демокрацията в България.

Аз се опасявам, че ние не изграждаме политическия си живот според принципите на демокрацията. Опасявам се, че сме по-близо до друг политически режим, а не до демокрацията – смята проф. Антоний Гълъбов. – Точно затова голяма част от българските граждани смята, че властта се формира някак предварително, извън тяхната воля. Негласуващите живеят с нагласата, че нищо не зависи от обикновения човек, че властта е затворена и се разменя между някакви групи влиятелни субекти, които предварително се договарят кой и как ще управлява. Тази нагласа не кореспондира с демокрацията. Тя кореспондира с олигархията. Олигархията е политически режим, тя е цялостна политическа система, тя не е група от олигарси. Така че рисковете пред демокрацията в България са напълно реални. Ако имаше възможност хората да се произнесат „за“ или „против“ задължителното гласуване, аз съм сигурен че нямаше да сме изправени пред необходимостта да предвидим поведението на политическите партии, а да имаме ясно изразена воля на гражданите, дали са готови да приемат задължителното гласуване дори с цената на някакви санкции.