На 12 май в Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ/ се открива една изящна изложба – „Огледало на времето: Женската красота през вековете”. В нея са показани артефакти от Ранножелязната епоха /ХI-VIв. пр.Хр./ до Късното средновековие. Експозицията ще остане в музея до 25 септември.
Това са около 170 предмета: накити, козметика, части от костюми, стенописи, изображения върху глинени и метални съдове – посочва доцент д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ. – Те са изработени от разнообразни материали: злато, сребро, керамика, стъкло, кост, даже има корк, използван за сандали. Много интересен за мен е и каталогът на експозицията, в който има статии с богата информация. Това са научни изследвания, но поднесени по привлекателен начин за модата през вековете. Виждаме каква е била тя от времето на древните тракийки и през столетията стигаме до нашите прабаби – българките от Средновековието.
Идеята за изложбата е на специалистите от музея. В началото Людмил Вагалински бил донякъде притеснен дали ще се съберат достатъчно експонати за нея. Но екипът – почти изцяло дамски, подпомогнат от един млад колега, се справил чудесно. 15 музея от страната предоставили свои притежания, а Министерството на културата осигурило средства за отпечатване на каталога към експозицията. Така посетителите ще имат възможност да видят една запомняща се изложба, създадена професионално и атрактивно.Неин куратор е д-р Наталия Иванова.
Това, което за мен лично беше важно, е да успеем да подберем разнообразни предмети, тъй като темата позволява, и мисля, че се справихме – посочва тя. – Представяме накити и елементи на костюма. Опитали сме се да проследим развитието на модата в облеклото и прическите през този голям период във времето. И мисля, че успяхме, посетителите ще видят, че предметите са много разнообразни.
В изложбата могат да се видят красиви бижута от злато, сребро, камъни, съдове за благовонни масла и козметика, огледала, достигнали до нас части от старинен текстил. Някои от украшенията изглеждат съвсем модерно и днес. Има дори запазени субстанции, които са били използвани за грим от времето на някогашния черноморски град Аполония. Впрочем, в името на красотата тракийките рисували телата си с татуировки. Посетителите ще видят също и древен пиърсинг...
Имайте предвид, че ние имаме повече информация за богатите – отбелязва Людмил Вагалински. – За съжаление и сега, както и преди, тези, които оставят данни за себе си, са богатите. Те имат такава възможност. Дали ще се пише за тях, дали те ще пишат на камък за себе си, но те имат парите. И информацията е главно за тях. За обикновените хора се опитваме да съдим по археологията.
На 19 февруари почитаме мъченическия подвиг на светите апостоли Архип и Филимон и мъченица равноапостолна Апфия, както и паметта на преподобни Доситей – живял в края на VI и началото на VII в. - ученик на авва Доротей. Възпоменаваме паметта и..
В мразовитите февруарски дни, когато честваме най-обичания национален герой Васил Левски – идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, разгръщаме автентичния документ – изписаното с красив почерк тефтерче на Дякона, за да..
Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, заради което признателните българи го наричат..
На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим Павел и Иулиания били брат и..
Историята е география във времето – казва Наполеон Бонапарт. Малцина знаят, че победите на този военен гений се дължат и на неговата изключително добра..
Батак е име, което всеки българин произнася с почит и болка, защото съдбата на малкия родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в..