Водоскоци, вирове, водопади, пещери – един магнетичен свят образуван след оттеглянето на водите на море, което съществувало тук преди около 120 милиона години. Днес за него ни напомня изумителния цвят на водата. Научното обяснение е, че той се дължи на разтворения варовик от скалите, който я оцветява в ярко синьо. Но когато си тук, не ти остава време да мислиш за наука, защото се потапяш в магията на природния феномен.

Местността Маарата – район с варовити скали, пещери, извори и водопади, се намира в непосредствена близост до с. Крушуна. Тук, на Деветашкото плато, са разположени и едни от най-интересните и красиви български пещери. Около каскадата са Бонинската пещера (2754 м), Водопада (1999 м) и Горник (1100 м).

Водата извира от голямата Крушунска пещера, провирайки се през пещерните галерии, покрити с бели образувания, наречени „Лунно мляко”. То има странни свойства и ако го размачкаш, става като пластилин. Учени са открили, че в него се съдържат бактерии, които създават антибиотици.

След това водите образуват водопада и по поредица от прагове стигат до Синия вир. Той е свързан с още два по-малки водопада.

Друга от пещерите – Бонинската, започва със суха част и през нея се стига до водна галерия с около 800 м подземно езеро, което е най-дългото у нас. Под земята тя е свързана с пещерата Водопада и двете образуват обща система с дължина около 6 километра.

В местността Урушката маара, се намира още една пещера, носеща името на местността. Тя се състои от две галерии – суха и водна, които се сливат. Тук водите в продължение на хилядолетия са отлагали варовито вещество, образувайки водопад с височина 20 метра. Урушката пещера е дом на хиляди прилепи. Природата около нея е изключително красива. Буйната растителност, свежите гори и красивите извивки на реката омагьосват всеки, достигнал това невероятно място.

Древните народи считали местата, от които извира вода, за свещени. Затова около пещерите на Маарата са съществували редица светилища на тракийски божества. От Средновековието пък са останали следите на Крушунската исихастка обител. Исихазмът е мистично течение в православното християнство, според което при усилена молитва и отшелничество може да се постигне единение с Бог. Тук в отвесните, почти недостъпни скали около водопада, исихастите издълбали своите килии и параклис за съзерцание и молитва. От тях води началото си Крушунският средновековен манастир.

Край каскадата има екопътека, 15 дървени мостчета и две наблюдателни площадки. Пълната обиколка отнема около час и половина, като може да се наеме и планински водач. Най-хубавото време за посещение на Крушунските водопади е пролетта и началото на лятото, когато водата и зеленината наоколо са окъпани от слънцето, а стотиците птици изнасят свой невероятен концерт.