След известно затишие на вътрешнополитическия фронт в България през последните седмици някои размествания на пластовете навяват на мисълта, че можем да очакваме промени в политическия ландшафт. Правителствената коалиция загуби един партньор, а основни партии, като БСП и ДПС, имат нови председатели. Изненадващи солови изпълнения на ДСБ пък дадоха неочаквано рано един очакван отговор – президентът Росен Плевнелиев няма да се кандидатира за втори мандат. До какво може да доведе всичко това? По темата разговаряхме с Нено Димов от Института за дясна политика, който публикува анализ на политическата обстановка в България.

Ако трябва да сме съвсем честни, българският политически ландшафт след промените през 1989 година продължава да не е идеологически изчистен. Наследничката на бившите комунисти БСП със свои законодателни инициативи често пъти е влизала в ролята на дясна формация. А след разцеплението на антикомунистическия СДС консервативните партии у нас продължават да се борят по-скоро за центъра, отколкото да защитават чисто десни идеи. Либералната партия ДПС на практика всъщност е етническа формация, която освен това наскоро се сдоби и с пряк конкурент за гласовете на твърдия си електорат в лицето на ДОСТ, след като и тя се разцепи. Разцепление преживяха и социалистите, след като бившият президент Георги Първанов направи своя собствена формация АБВ. А за нея все още трудно може да се каже, дали като алтернатива на социалистите всъщност е социалдемократическа формация или просто лидерска партия.

Толкова „шарен” изглежда и днешният парламент в София, избрал не по-малко сложното и „шарено” правителство с премиер Бойко Борисов. Той към момента е лидер на единствената стабилна партия в България, макар и във все по-нестабилна обстановка. Идеологически чиста обаче не е дори и ГЕРБ, но причината за това са по-скоро честите отстъпления, които политическите обстоятелства карат Борисов да прави, за да запази кабинета си.

На този фон, един от основните изводи в анализа на Института за дясна политика е очаквано възстановяване на двуполюсния модел в България. В това Нено Димов вижда шанс за идеологическо избистряне.

Надяваме се, че в момента това е възможно, след като АБВ напусна управляващата коалиция. Това е по-скоро позитивно, защото един от основните проблеми на България беше именно разбиването на двуполюсния модел през 2001 г. Неговото възстановяване ще върне алтернативата в българската политика и възможността за избор между отделни политики, което ни липсва през последните 15 години. Всички развити демокрации имат развит двуполюсен модел. Освен това двуполюсният модел прави възможни ясно изразените мнозинства на идейна основа.

Кабинетът, тази сложна конструкция от на практика осем партии, една година след избора си успя да спечели първата си битка – местните избори през миналата есен. А тази есен му предстои следващото изпитание, когато ще избираме нов държавен глава. И макар правомощията на президента в България да се ограничават до предимно представителни функции, предстоящият вот ще бъде своеобразен тест за управляващите. А тяхната парламентарна подкрепа постепенно намалява. Според анализа на Института за дясна политика може да се очаква консолидация на десните партии, но само, ако това се случи и в ляво. БСП от скоро има нов председател – Корнелия Нинова вече даде сигнал за отваряне на партията към другите малки леви партии.

За Корнелия Нинова е ключово важно, кандидатът за президент да стигне до балотаж – твърди Нено Димов. –Как ще бъде постигнато това, дали ще се търси по-широка подкрепа, е въпрос на политическа зрялост. Начинът, по който към момента разговарят БСП и АБВ не предвещава добра перспектива пред възможността за общ кандидат за левицата.

Според Нено Димов ДПС този път няма да играе решаваща роля за изхода от президентските избори в зависимост от това, чий кандидат ще подкрепи, а по-скоро вотът ще бъде тест за партията в борбата й за влияние сред турското малцинство у нас, след като бившият председател на ДПС Лютви Местан основа своя партия. Над опозиционните днес БСП и ДПС все още тегне сянката на антиправителствените протести преди 3 години. Генерираната тогава гражданска воля не можа да роди нов политически субект, който да бъде надграждан. Вместо това сме свидетели на поредното партийно роене. Обяснението на Нено Димов:

Този граждански протест имаше две измерения: от една страна чисто моралното измерение на протест срещу управлението на правителството на БСП и ДПС и методите, с които то искаше да наложи определени фигури, най-вече тази на депутата от ДПС Делян Пеевски. По-дълбокият пласт на тези протести е тенденция, която се развива не само в България. Тя води до ново политическо разделение между консервативното и либералното. Все още между консерватори и социалисти има много сериозна пропаст, но социализмът губи своите идеологически позиции и се замества от либерализма, който се завръща в лявото пространство. Протестите в своя корен криеха именно това. Ще тече еволюционен процес, който винаги е бавен, а на нас ни се иска нещата да се случват по-бързо, но еволюцията като цяло иска своето време.