Всяка година от картата на страната изчезва поне едно село. Само за миналата година, по данни на Националния статистически институт, броят на заличените е 164. Поголовната миграция към големите градове или зад граница, обрича още хиляди населени места на обезлюдяване. Щастливият звън на камбаната за празниците отдавна е в миналото и ако днес тя изобщо бие, то е за да отбележи, че жителите са останали с един по-малко. И сякаш за да променят тази стряскаща статистика обаче, все повече хора, уморили се от живота на бързи обороти, търсят забравени места, където времето е спряло.
Сред желаещите да загърбят стреса и шумотевицата на големия град е и куклената актриса Ирена Ненчева. Нейната инициатива „Имот под наем, без наем”, буди интереса на цели семейства към българските села и ги кара да се върнат към корените си. Какво я мотивира да го стори, чуйте сами:

Самата аз си търсех къща преди около година и половина и видях колко много пустеещи домове има в селцето, което бях харесала. Там ми хрумна да попитам някой от собствениците, които не живеят в къщата, дали биха ме пуснали да живея в нея и да я стопанисвам и без наем да се грижа за нея и за двора. Така забелязах, колко пустеещи къщи има в България и че те биха могли да се изпълнят с хора от града, желаещи да живеят на село и заедно със собствениците взаимно да са си полезни. Отношенията между собственика и наемателя са уредени с договор, в който е записано при какви условия му се предоставя имота. Наемът в повечето случаи е символичен. Най-общо може да се каже, че този, който отива да живее в къщата, трябва да се грижи за нея. А какво означава това, трябва да каже собственикът на имота.

Първоначално идеята на Ирена да свързва собственици на рушащи се къщи с желаещи да се заселят в тях, е посрещната с недоверие и дори насмешка. Скоро обаче замисълът й дава своя първи резултат. Днес, благодарение на групата във фейсбук и новосъздадения сайт, над 30 изоставени къщи в цялата страна са намерили своите нови наематели, които ги поддържат и са щастливи от това. Според Ирена, когато търсеното и предлаганото се открият, не бива да се говори за сделка, а за съвпадение на интереси. Единият притежава нещо, от което иска да се отърве или, за което не може да се грижи. Другият пък търси именно нещо подобно и за него, това е едно дългоочаквано предизвикателство. Към хората, които не вярват в инициативата, призивът е да не пречат тя да се случи, защото негативизмът е основното, което спира реализирането й.

Много от младежите приемат живота на село като скучен и твърде еднообразен. Актрисата смята, че това е така, защото техните родители и обкръжението им, са им създали такова отношение. Те са загубили сетивата да усетят истинския ритъм на живота там. Важният въпрос е „дали има добър интернет”, вместо „как да прекарам няколко часа извън виртуалната реалност”. Ако за момент оставят телефона и се заслушат, може и да чуят техния отдавна забравен смях от детството. Да си спомнят, че някога са прекарвали своите лета в къщата на баба и дядо, играейки със своите съседи от сутрин до здрач. След това може и да не поискат да си тръгнат.

Макар и на пръв поглед странна, инициативата „Имот под наем, без наем” е полезна и важна. Чрез нея много от обезлюдените села, ще получат своя шанс отново да се изпълнят с живот. Жителите им пък, ще имат кауза и стимул да я постигнат. Нужна е само малко повече вяра, желание и човещина, за да може това да се случи. 

Снимки: „Имот под наем, без наем”